Хазарски речник [bg]

Но тогава се случило нещо непредвидено. Като зелен кълвач - птицата, която умее да лети заднишком, Аврам ефенди в последната джума на месец шауал напуснал Цариград. Оставил своята дипломатическа служба и с цялата си свита и прислуга отишъл на война на Дунава. Там в селището Кладово през 1689 година по Иса отседнали в австрийския лагер на принц Баден и Бранкович постъпил на служба при него. Масуди не знаел какво да мисли и какво да прави, защото неговият евреин отивал в Цариград, а не в Кладово, и сметката не му излизала вече. Седял на брега на Дунава и грижливо си увивал чалмата. И тогава чул бучене на река. Водата била надълбоко под него, но той познал нейния рев, този рев напълно прилягал в гънките на неговата чалма, с които била изписана една дума от петата сура на Корана. Била същата вода, която сънувала палмата в пясъка пред Цариград преди няколко месеца, и по това Масуди разбрал, че отново всичко е наред и че неговият път наистина ще завърши на Дунава. Седял и цял ден хвърлял зарове в окопа с един от писарите на Бранкович. Този писар губел страшно много на зарове и не искал да се оттегли от играта, с надежда да си върне изгубеното, дори когато турските топове започнали да обстрелват окопите. Масуди пък съвсем не искал да се махне, защото зад гърба му Бранкович отново сънувал Коен. Коен яздел сред бученето на някаква река, която течала през Бранковичевия сън, и Масуди знаел, че бучи същият онзи Дунав, който можел да се чуе и наяве. Тогава вятърът го изпръскал с кал и той усетил, че ще стане нещо. Както хвърляли заровете, в техния окоп се втурнал отряд турски войници, разнасяйки воня на пикоч, и докато еничарите убивали на вси страни, Масуди уплашено търсел между тях младежа с единия бял мустак. И го съгледал. Масуди срещнал Коен точно такъв, какъвто го бил гонил по чуждите сънища - риж и с тясна усмивка под сребърния мустак, как ръси ситни крачки зад себе си, преметнал зобницата през рамо. В този миг войниците съсекли писаря, проболи с копие Аврам Бранкович, както си спял, и тръгнали към Масуди. Спасил го Коен. Като съгледал Бранкович, Коен се строполил на земята и около него се пръснали хартии от зобницата. Масуди веднага разбрал, че Коен е изпаднал в най-дълбок сън, от който вече няма да се събуди.