Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 124
Перейти на страницу:
и на няколко пъти бил влизал в сражения... Това било всичко, но на Масуди било достатъчно. Останалото е въпрос на време и чакане - мислел и започнал да си убива времето, като отначало взел да забравя музиката, своето първо изкуство. Не забравял песен по песен, ами част по част от тези песни; най-напред от паметта му се губели най-ниските тонове, както приливът забравя издигналата се вълна, после все по-високите и по-високи звуци, после изчезвала сърцевината на песните и накрая у Масуди оставал само техният ритъм подобно на някакъв скелет. После започнал да забравя и своя хазарски речник, дума по дума, и не се натъжил много, когато една вечер някакъв слуга на Бранкович хвърлил речника му в огъня...

Но тогава се случило нещо непредвидено. Като зелен кълвач - птицата, която умее да лети заднишком, Аврам ефенди в последната джума на месец шауал напуснал Цариград. Оставил своята дипломатическа служба и с цялата си свита и прислуга отишъл на война на Дунава. Там в селището Кладово през 1689 година по Иса отседнали в австрийския лагер на принц Баден и Бранкович постъпил на служба при него. Масуди не знаел какво да мисли и какво да прави, защото неговият евреин отивал в Цариград, а не в Кладово, и сметката не му излизала вече. Седял на брега на Дунава и грижливо си увивал чалмата. И тогава чул бучене на река. Водата била надълбоко под него, но той познал нейния рев, този рев напълно прилягал в гънките на неговата чалма, с които била изписана една дума от петата сура на Корана. Била същата вода, която сънувала палмата в пясъка пред Цариград преди няколко месеца, и по това Масуди разбрал, че отново всичко е наред и че неговият път наистина ще завърши на Дунава. Седял и цял ден хвърлял зарове в окопа с един от писарите на Бранкович. Този писар губел страшно много на зарове и не искал да се оттегли от играта, с надежда да си върне изгубеното, дори когато турските топове започнали да обстрелват окопите. Масуди пък съвсем не искал да се махне, защото зад гърба му Бранкович отново сънувал Коен. Коен яздел сред бученето на някаква река, която течала през Бранковичевия сън, и Масуди знаел, че бучи същият онзи Дунав, който можел да се чуе и наяве. Тогава вятърът го изпръскал с кал и той усетил, че ще стане нещо. Както хвърляли заровете, в техния окоп се втурнал отряд турски войници, разнасяйки воня на пикоч, и докато еничарите убивали на вси страни, Масуди уплашено търсел между тях младежа с единия бял мустак. И го съгледал. Масуди срещнал Коен точно такъв, какъвто го бил гонил по чуждите сънища - риж и с тясна усмивка под сребърния мустак, как ръси ситни крачки зад себе си, преметнал зобницата през рамо. В този миг войниците съсекли писаря, проболи с копие Аврам Бранкович, както си спял, и тръгнали към Масуди. Спасил го Коен. Като съгледал Бранкович, Коен се строполил на земята и около него се пръснали хартии от зобницата. Масуди веднага разбрал, че Коен е изпаднал в най-дълбок сън, от който вече няма да се събуди.

- Тълмачът ли загина? - попитал турският паша войниците почти радостно, а Масуди му казал на арабски:

- Не, ами заспа.

И това продължило живота на Масуди с един ден. Защото пашата се учудил на този отговор и попитал Масуди откъде знае. А той му отговорил така, както му бил казал Ябир Ибн Акшани. Тоест че той, Масуди, е онзи, който връзва и развързва възела на чуждите съновидения, по занаят е ловец на сънища, че дотук е следил своя посредник, своего рода примамка за дивеча, който сега умира прободен с копие, и помолил да го оставят жив до другия ден, за да може да проследи съня на Коен, защото сега Коен сънувал смъртта на Бранкович.

- Оставете го жив, докато този не се пробуди - казал пашата и войниците натоварили Коен, както бил заспал, на гърба на Масуди и той тръгнал след тях към турските позиции, носейки своя хванат дивеч. Носен така, Коен наистина сънувал Бранкович и на Масуди му се сторило, че носи двамина, а не един човек. Младежът над него виждал в съня си Аврам ефенди както обикновено, докато той е бил буден, защото неговият сън все още бил Бранковичевата действителност. А ако изобщо някога Бранкович е съществувал наяве, това било сега, прободен с копието, защото в смъртта няма спане. И тук за Масуди се открила възможността, за която му бил говорил Ябир Ибн Акшани. Масуди ловял Коеновия сън, докато той сънувал смъртта на Бранкович, както дотогава сънувал живота му.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)