![Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/4/hazarski-rechnik-bg-download.jpg)
Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Така и станало. Масуди прекарал този ден и нощта, следейки Коеновите сънища като съзвездия по небцето си. И, казват, видял Бранковичевата смърт, както я видял самият Бранкович. От това осъмнал с бели клепки и треперещи уши и добил огромни нокти, които миришели лошо. Толкова бързо мислел за нещо, че не забелязал човека, който с един-единствен замах на сабята му разсякъл кръста, та поясът му паднал, без да се размотае. След сабята останал змиевиден разрез и зейнала страшна криволичеща рана като уста, която е изрекла някаква неясна дума, вой на месо. Разправят, че онези, които видели този страшен криволичещ удар на сабята, го запомнили завинаги, а онези, които го запомнили, казвали, че после го познали в книгата Най-хубавите подписи със сабя на някой си Аверкий Скила, който събрал и представил най-прочутите ходове с меч. В неговата книга, издадена във Венеция през 1702 година, този разрез носел името на една от звездите в съзвездието Овен. Дали тази страшна смърт е била от полза на Масуди и какво е поверил той на пашата преди гибелта си, никой не знае. Дали е минал през по-тънкия от косъм и по-острия от сабя Сират-мост, водещ през пъкъла в рая, знаят само онези, които вече не говорят. Според една легенда неговата музика отишла в рая, а Масуди - в ада с думите: "Най-много бих искал да не бях изсвирил нито една песен, тогава щях да вляза в рая с останалите нехранимайковци и друга пасмина! Музиката ме вкара в заблуда, когато бях близо до истината." Над Масудиевия гроб шуми Дунав и има издълбан надпис:
Всичко, което придобих и научих, отиде в дрънкането на лъжицата по зъбите.
МУАВИЯ, д-р АБУ КАБИР
МУАВИЯ, д-р АБУ КАБИР (1930-1982) - арабски хебраист, професор в Каирския университет. Занимавал се със сравнително изучаване на религиите на Близкия изток. Следвал в университета в Йерусалим, защитил докторат в Съединените американски щати на тема "Еврейската мисъл в Испания през XI век и учението на мутакаллим". Бил представителен човек: толкова плещест, че не можел да докосне единия си лакът с другия, знаел наизуст повечето от стихотворенията на Юда Халеви и смятал, че Хазарският речник, издаден през 1691 година от Даубманус, все още може да се намери на някоя стара лавица. За да подкрепи това свое твърдение, възстановил движението на книгата през XVII век и по-късно, направил точен опис на всички унищожени екземпляри и на онези, малко на брой, които били пуснати в обращение, и дошъл до заключението, че поне два екземпляра от това изчезнало издание все още съществуват. Изобщо не успял да влезе в дирите им, макар че с поглед можел да изяде яйце. Когато в невиждан работен размах публикувал трихилядната библиографска единица, почнала израело-египетската война през 1967 година. Като офицер от египетската армия отишъл на война, бил ранен и пленен. Военните документи свидетелстват за тежки наранявания по главата и тялото, от които му останало трайно полово безсилие. Като се върнал в родината си, главата му била омотана в смутени усмивки, които се влачели подире му като шал. В някакъв хотел хвърлил униформата и за пръв път видял своите телесни повреди в огледало от бакър. Миришели на синигерски курешки и той разбрал, че никога вече няма да може да легне с жена. Мислел, обличайки се бавно: "Повече от трийсет години бях готвач и малко по малко готвех и сготвих това ястие, което съм станал; бях сам на себе си и хлебар, и тесто и омесих от себе си хляб, какъвто исках, а сега отведнъж се появи друг готвач с ножа си и за един миг направи от мен съвсем друго, непознато ястие. Сега съм божия сестра -онзи, който не съществува!"
И не се върнал при семейството си в Кайро, не си продължил работата в университета. Настанил се в празната къща на баща си в Александрия, живял бързо и гледал как белите кълбенца въздух изпод ноктите му се понасят по света като въздушните мехурчета, които излитат от хрилете на рибите. Погребвал си косата, носел бедуински сандали, които оставят следа на копито, и една нощ, в дъжд, едър като волски очи, сънувал своя последен сън. Този сън записал:
Две жени видяха как през пътеката от шубрака край потока пробягна малка пъстра животинка в светла окраска, като белосано лице, разпънато на две тъпички крачка, и извикаха:
- Виж:, това е (казаха й името)! Убили са й някого или са й разрушили къщата. Винаги се разхубавява и преобразява от голяма тревога. Сега трябва да и дадем книга и молив или петмез. Ще почне да чете и да пише нещо, но по цветята, а не по хартията...