Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Хазарите издълбават на една тояга всички важни събития в своя живот и тези бележки са във вид на животни, които означават състояния и настроения, а не случки. Във формата на животното, което най-често се явява на тоягата, правят гроба на собственика на тоягата. Затова гробовете в техните гробища са разделени на групи според това, дали изобразяват тигър, птица, камила, рис или риба, яйце или коза.
Хазарите вярват, че в най-дълбоката тъмнина на Каспийско море една риба без очи отброява като часовник единствено точното време на всемира. В началото, според хазарското предание, всичко сътворено, миналото и бъдещето, всички събития и неща са плували разтопени в огнената река на времето, по-ранните и по-късните същества, смесени като сапун с вода. Всяка жива твар можела в това време за ужас на другите да създаде която и да е друга твар, но хазарският бог на солта ограничил своеволието им и отредил да раждат само себеподобни. Той отделил миналото от бъдещето, въздигнал своя престол в настоящето, разхождал се из утрешния ден и прелитал над миналото, за да го проверява. Той създава сам от себе си целия свят, но го изяжда и преживя всичко старо, за да изплюва обратно света подмладен. Съдбите на всички човешки раси, книгата на народите, е вписана във всемира, където всяка звезда представлява гнездо и вече въплътен живот на един език или народ. Така вселената е видима и малка вечност, в която съдбите на човешките раси трептят като звезди.
Хазарите умеят да четат боите, сякаш са ноти, букви или цифри. Когато влязат в джамия или християнски храм и видят стенописите, те започват веднага да произнасят, да четат или да пеят съдържанието на картините, иконите или каквото там е нарисувано, което показва, че старите художници са познавали това тайно и непризнато умение. Когато еврейското влияние в хазарското царство се усили, хазарите се отчуждават от картините и забравят това умение; то е пострадало най-много по времето на иконоборството в Цариград и оттогава не е могло да се съвземе.
Хазарите си представят бъдещето в пространството, а не във времето. Храмовете им са създадени по строг и предварително определен ред и когато се свържат, съставят образа на Адам Рухани, третия ангел, символа на хазарската принцеса и нейната секта на свещенослужители. За хазарите личността от един сън се преселва в други сънища и хазарите могат да я следват от село на село. Има свещенослужители от сектата на упоменатата принцеса Arex, които пътуват подир тези личности от сън в сън и пишат техните жития като житията на светците или пророците с подвизите им и обстойни описания на смъртта. Хазарският каган не обича тези ловци на сънища, но не може да им навреди. Ловците на сънища винаги носят със себе си лист от някаква билка, която отглеждат тайно и наричат "ку". Когато такъв лист се постави върху дупка на корабно платно или върху рана, платното се закърпва, а раната заздравява като от само себе си за един миг.
Устройството на хазарската държава е твърде сложно, а нейните поданици се делят на родени под вятъра (това са хазарите) и останалите, които са родени над вятъра, тоест идват в земите им от разни страни, като гърци, евреи, сарацини или руси. Най-многобройни в царството са хазарите, всички останали са съвсем малки групи. Административното разделение на царството обаче е такова, че да не бие на очи. Държавата е разделена на окръзи, но там, където има еврейско, гръцко или арабско население, окръзите носят техните имена, докато най-голямата част от хазарската държава, в която живеят само хазари, е разделена на няколко окръга с различни названия. Направено е така, че само един от тези чисто хазарски окръзи се нарича хазарски окръг, а останалите са получили по други начини името и мястото си в държавата. На север например е измислен цял един нов народ, който се е отрекъл от хазарското име и нарича другояче своя хазарски език и своя окръг. С оглед на всички обстоятелства и неблагоприятното положение на хазарите в царството много от тях наистина се отричат от своя произход и език, от своята вяра и обичаи и крият какви са, представяйки се за гърци или араби, като смятат, че така ще са по-добре. В западната част на хазарската държава има малко гърци и евреи, които са дошли от ромейското (византийското) царство. Между тях в един окръг (след изгонването им от гръцката империя) има повече евреи от останалите, но така е само в този окръг. Същото е и с християните в един друг окръг, където наричат хазарите нехристиянско население. Обаче съотношението между всички хазари в държавата и гръцките и еврейските преселници е такова, че вторите са една пета от първите, но този факт се губи, защото съотношението на силите и преброяванията на населението не се извеждат въз основа на общото положение, а само по окръзи. Представителите на тези окръзи в двореца не се определят съобразно с броя на хората, които представят, а според броя на окръзите, което означава, че в двореца най-много са винаги онези, които не са хазари, а в държавата е обратното. При такива обстоятелства и при такова съотношение на силите напредването в службата е обусловено от сляпото подчинение на нехазарските представители. Дори самото избягване на името ха-зар тук означава препоръка и възможност за първата крачка в двореца. Останалите стъпки са обусловени от жестоките предварителни нападки срещу хазарите и подчиняването на техния интерес на интересите на гърците, евреите, тюркмените, арабите или готите, както тук наричат славяните. Трудно е да се каже защо това е така. Един арабски хронист от IX век отбелязва: "Един мой връстник хазар ми каза неотдавна странно изречение: До нас, хазарите, стига само една част от бъдещето, онази, която е най-твърда и най-непробиваема, най-трудна за преодоляване, така че се промъкваме през него странишком като през силен вятър, или остатъците и отпадъците на бъдещето, вече изхабени и плесенясали, Неусетно се разпростират и мокрят краката ни като разлято тресавище. Така до нас стига или онзи най-безмилостен дял от бъдещето, или вече изтритото и изтъпкано от употреба бъдеще и ние не знаем в общия дележ и грабеж на бъдещето у кого отива неговата най-хубава и несдъвкана част..."