Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
- Една вечер се върнал мъртвец от гроба, за да вечеря със семейството си. Бил глупав както приживе. Смъртта изобщо не го била вразумила... Това са прастари инструменти за лечебница на сънища или по-точно за оправяне на зрението, което се използва в съня. Защото според някои схващания насън ние не използваме същото зрение като наяве...
Д-р Муавия се засмял на това заключение и се съсредоточил над остатъка от нещата. Те останали в първата голяма стая с папагала, но било по-трудно да се установи връзка между тези вещи, отколкото в помещението с инструментите за предпазване от слепота в съня. Дълго опитвал да намери някакъв общ знаменател за всичките тези вехтории и най-сетне се решил да постъпи така, както постъпвал в предишния си живот на учен. Повикал по телефона един от своите някогашни сътрудници от Кайро, специалист по теория на вероятностите, и го помолил да вкара в компютър имената на всички предмети, които му изброил в писмо. Три дни по-късно компютърът дал резултата и д-р Муавия получил съобщение от Кайро. Що се отнася до стихотворението, за него компютърът знаел само, че е написано на някакъв славянски език върху хартия с воден знак - агне под знаме с трилистна детелина, от 1660 година. Останалите предмети, като папагала, камилското седло със звънчетата, сухия плод с форма на шишарка, подобна на риба, кафеза за хора и прочие, имали един-единствен общ знаменател. А именно: въз основа на оскъдните данни, с които бил захранен компютърът, взети в голямата им част от студията на самия д-р Муавия, излизало, че всичките тези неща са споменавани в изгубения днес Хазарски речник.
Така д-р Муавия се озовал отново там, където се намирал, тръгвайки на война. Още веднъж отишъл в кръчмата Прикучката, запалил лула, огледал се наоколо си, угасил я и се върнал в
Кайро на старата си работа в университета. На масата го чакала купчина писма и покани за научни симпозиуми и той отделил една от поканите и почнал да приготвя съобщение за научния симпозиум, който щял Да се състои в Цариград през октомври 1982 година, на тема "Културата на черноморските крайбрежия през Средните векове". Отново прочел Юда Халеви - съчинението му за хазарите, написал съобщението си и отпътувал, като мислел, че там може да се срещне с някого, който ще знае нещо повече от него за хазарските работи. Онзи, който убил д-р Муавия в Цариград, му казал, опирайки револвер в него:
- Зяпни, за да не ти повредя зъбите!
Д-р Муавия зяпнал и онзи го убил. Така добре се целил, че зъбите на д-р Муавия останали цели.
МУКАДАСИ АЛ-САФЕР
МУКАДАСИ АЛ-САФЕР (IX, X и XI век) - хазарски свещеник в един женски манастир. С някакъв си монах от друг манастир в течение на целия си дълъг живот играл шах без дъска и без фигури. Играели един ход годишно в огромното пространство между Каспийско и Черно море, а животните, по които ту единият, ту другият пускали соколи, им служели наместо фигури. Взимали предвид не само полето, на което ловели животните, а и надморската височина на мястото за ловуване. Мукадаси Ал-Сафер бил един от най-добрите ловци на сънища между хазарите. Смята се, че със своя речник на сънища е въплътил един косъм от косата на Адам Рухани. (Сравни с Масуди, Юсуф)
Неговият начин за молитва и редът на манастира, към който принадлежал, го принудили да оплоди 10 000 девици монахини. Последната от тях, принцеса Атех, според легендата му изпратила ключа от покоите си. Малък женски ключ с жълтица вместо дръжка. Този ключ изял главата на Мукадаси Ал-Сафер, защото предизвикал ревността на кагана. Умрял затворен в кафез, закачен над водата.
МУСТАЙ-БЕГ САБЛЯК
МУСТАЙ-БЕГ САБЛЯК (XVII век) - един от турските управници в Требине. Съвременниците му казват, че храната не се задържала в Мустай-бег Сабляк и че едновременно ядял и ходел по нужда като гугутка. На военни походи водел със себе си дойки, за да го кърмят. Иначе не общувал с жени, както и с мъже; можел да легне само със смъртник и в шатрата му носели купени окъпани и наконтени умиращи жени, мъже и деца. Само с тях можел да пренощува, като че се боял да оплоди лице, което ще остане да живее. Казвал впрочем, че правел деца за онзи, а не за този свят.
- Никога не знам - вайкал се той - за чий рай ги правя и за кой пъкъл. Ще се залутат сред еврейските ангели или сред християнските дяволчета и няма да ги видя никога на онзи свят, като отида в джанна.