Хазарски речник [bg]

ХАЗАРИ

ХАЗАРИ - на арабски Khazar, на китайски K'osa, име на народ от тюркски произход. Наименованието идва от турското qazтак (лутам се, заселвам се) или от quz (скат на планината, обърнат на север, усой). Среща се в името Aq-Khazar, което значи бели хазари. Те очевидно са получили името си, за да се различават от черните хазари (Qara-Khazar), които споменава Ищакхри. От 552 година хазарите по всяка вероятност са спадали към западното турско царство и може би са участвали в похода на първия каган на западните турци срещу персийската крепост Сул, или Дарбанд. В VI век земите северно от Кавказ са заемали сабирите (едно от двете големи хунски племена). Между другото Масуди Писаря в Х век казва, че турците наричали хазарите "сабир". Във всеки случай, когато мюсюлмански източници споменават хазарите, не се знае дали това се отнася винаги за един и същ народ. Целият народ, както изглежда, е имал двойник, а така също и владетелят му. Поради това наименованието им бели и черни хазари може да се схване по друг начин: тъй като хазар на арабски значи бяла и черна птица, може да се предположи, че белите хазари представляват дните, а черните хазари - нощите. Във всеки случай в началото на своята историческа памет хазарите са победили едно силно племе от север, което се наричало В-н-нд-р и се споменава в съчинението Худа ал-лам (Пределите на света). Името на това племе отговаря на името оно-гундур, както гърците са наричали българите. Така първите хазарски сблъсъци в Прикавказието са били с българите и арабите. Според ислямските източници първата арабско-хазарска война избухнала на Кавказ в 642 година. По време на битката при Баланджар в 653 година загинал арабският военачалник и така свършила войната. Както отбелязва Масуди Писаря, столицата била най-напред в Баланджар, а после била преместена в Самандар и най-накрая - в Атил, или Итил. Втората арабско-хазарска война започнала в 772 година или малко по-рано и свършила в 773 година с поражение на хазарите. Това било по времето на Мохамед Марван и тогава каганът изповядвал исляма. Хазарската държава заемала долното течение на Волга и Дон, включвайки Саркил и Атил, както свидетелства картата на арабския географ Идриси. Ищакхри говори за керванския път през Хазария в Хорезъм, а се споменава и "кралският път" от Хорезъм за Волга.

Според ислямските източници хазарите са твърде умели земеделци и рибари. В техните земи има една долина, където зиме се събира много вода и се превръща в езеро. Тук отглеждат риба, която се угоява толкова много, че я пекат в собствената й мазнина. След това, тъй като напролет водата пресъхва, в тази долина сеят жито, което, наторено с рибешки тор, вирее добре, та на същото място получават в една и съща година една реколта риба и една - пшеница. Толкова находчиви са, че на дърветата им се раждат стриди. Огъват клоните на дърветата, които са на морския бряг, закрепват ги с камъни за дъното и след две години по тях се хващат толкова стриди, че на третата година освобождават дърветата, клоните се вдигат и изваждат от водата многобройна реколта миди с превъзходен вкус. През хазарското царство тече река, която има две имена, защото едното течение на реката в същото корито върви от изток на запад, а другото - от запад на изток. Имената на тези реки са имената на две хазарски календарни години. Защото хазарите смятат, че в течение на четирите годишни времена се сменят винаги две, а не една година, при което едната тече в обратна посока на другата (както и тяхната главна река). При това и двете смесват дните и сезоните като карти и оттам се смесват зимните с пролетните и летните с есенните дни. И не само това: едната от двете хазарски години тече от бъдещето към миналото, а другата - от миналото към бъдещето.