Хазарски речник [bg]

Било първата джума на ертеси в месец сафар и Масуди мислел като при листопад, мислите му се откъсвали една по една от своите дръжчици и падали; следил ги до едно време, докато се поклащали пред него, а после завинаги падали на дъното на своята есен. Платил на музикантите и певците и ги освободил; седял със затворени очи, облегнал гръб на палмово стъбло, ботушите му парели стъпалата и помежду себе си и вятъра усещал само ледена и горчива пот. Топял в тази пот варено яйце и така го солял. Настъпващата събота за него била велика като петък и той ясно усещал всичко, което трябва да направи. За Коен знаел, че отива в Цариград. По-нататък значи не можел да го гони и лови по пътеките и проходите на чуждите сънища, по които препикавали, изнасилвали и изтезавали Масуди като добитък. По-важен и по-труден въпрос било как ще намери Коен в Цариград, града на градовете. Но там и нямало защо да го търси; някой друг щял да го намери вместо Масуди. Трябвало да намери оногова, когото Коен сънува. А този трети, ако се помисли добре, би могъл да бъде само един човек. Онзи, за когото Масуди вече нещо пред-угаждал.

"Както миризмата на липовия мед в чай от рози пречи да се усети истинският дъх на чая, така и на мен нещо ми пречи - мислел си Масуди - да видя ясно и да разбера сънищата за Коен на хората около мен. Там има още някой, някой трети, който пречи..."

А Масуди отдавна вече предполагал, че освен него, който се занимава с арабските източници за хазарското племе, някъде на света има поне още двама. Единият от тях, Коен, се занимава с еврейските източници за покръстването на хазарите, а третият, засега непознат- положително се занимава с християнските източници за същото събитие. И сега трябвало да намери третия: някой грък или изобщо някой християнин, учен човек, интересуващ се от хазарския въпрос. Това положително ще е човекът, когото и самият Коен търси в Цариград. Трябвало да се потърси третият. И Масуди веднага се сетил какво да направи. Но когато понечил да тръгне, защото всичко било обмислено, Масуди почувствал, че отново е попаднал в нечий сън и че ловува, макар и неволно. Само че около него нямало нито хора, нито животни. Единствено пясък, безводна шир, просторна като небе, и зад нея-градът на градовете. А в съня бучали буйни големи реки, дълбоки до над пояса, сладки и смъртоносни, и Масуди ги запомнил по това, че бученето им навлизало във всички гънки на неговата чалма, увита така, че Да изписва една дума от петата сура на Божията книга. На Масуди му станало ясно, че годишното време не е еднакво наяве и насън. И така заключил, че палмата, на която се облягал, сънува. Сънува река. Нищо повече не се случило в съня. Само шумът на реката, увит умело, като снежнобяла чалма... Влязъл в Цариград по жега в края на месец шабан и на главния площад предложил за продан един свитък от Хазарския речник. Единственият, който се явил като купувач, бил някакъв монах от гръцкия обред на име Теоктист НиколскиА и той го отвел при своя господар. А онзи, без да се интересува за цената, купил предложеното и питал има ли още. По това Масуди разбрал, че е попаднал на целта, че пред него е търсеният трети хронист, онзи, когото сънува Коен и който щял да бъде примамка за Коен. Защото Коен сигурно заради него идва в Цариград. Богатият купувач на хазарския свитък от Масудиевата зобница бил наемен дипломат в Цариград, работел за английския посланик при Високата порта и се наричал Аврам Бранкович. Бил християнин, по произход от Ердел, от Влашко, много представителен и богато облечен мъж, голям като кладенец. Масуди предложил да се хване на работа при него и бил приет за камериер. Тъй като Аврам ефенди работел нощем в своята работна стая, а денем спял, Масуди намерил сгода още първата сутрин да надникне в Бранковичевия сън. В съня на Аврам Бранкович Коен яхал последователно кон и камила, говорел испански и наближавал Цариград. За пръв път някой сънувал Коен денем. Очевидно Бранкович и Коен се сънували взаимно и последователно един друг. Така кръгът се затварял и наставал часът на решението.

"Добре е - заключил Масуди, - като вържеш камилата, да я издоиш до края, защото никога не знаеш кому ще служи утре!" И започнал да разпитва за децата на своя господар. Научил, че в дома си в Ердел Аврам ефенди има двама синове, от които по-малкият страда от някаква болест на косата и че ще умре, когато последният косъм падне от главата му. А другият Аврамов син носел вече сабя. Наричал се Гъргур Бранкович