Правилата на лова [bg]

— Има ли видеонаблюдение? — попита друг терорист.

Макгонигъл кимна.

— Има камера на стената, която обхваща пространството след втората врата — целия коридор чак до горния край на стълбището. Там имаше аварийни врати, но са махнати от рейнджърите. Всеки, който се изкачи по стълбището или излезе от асансьора до него, е в обсега на камерата от момента, когато стъпи на третия етаж.

В стаята настъпи мълчание. Всеки преценяваше чутото досега. Премахването на полицая при регистратурата нямаше да представлява проблем, но изкачването на три етажа по стълбите, без да привлечеш вниманието на въоръжения рейнджър най-отгоре, нямаше да бъде толкова лесно. Но както винаги, Макгонигъл имаше идея. В това беше добър.

— Пожарна стълба? — попита Джим.

Той трудно разчиташе строителни планове и би предпочел някаква снимка или начертана на ръка скица. Освен това хранеше подозрения относно старите планове. Не беше съвсем по ирландски да бъдеш изряден с архивите. Независимо от законите, сградите непрекъснато биваха променяни и подобрявани, без новите планове да влизат в папките. Това не бяха оригиналите, но все пак бяха на четирийсет години. Питаше се доколко са надеждни.

Макгонигъл кимна.

— Има по една от двата края на коридора. И двете извеждат на плоския покрив. Обаче смятам, че е по-безопасно да приемем, че рейнджърите са направили нещо с тази от тяхната страна.

Обсъждането на плана продължи. Завързана на пода и временно забравена в ъгъла, Катлийн слушаше сценария на нападението, което й беше невъзможно да спре. Тя се отчая, когато от брезентовите пътни чанти терористите извадиха оръжието и онова, което бяха сглобили. Нямаше само автомати. Тези хора имаха реактивни гранатомети — съкрушителна огнева мощ.