Измамна светлина [bg]

— В какъв смисъл?

— Чувствам, че получих втори шанс. Мнозина загинаха, но аз — не. И когато погледнах живота си, осъзнах, че съм нещастен. И това нямаше да се промени. Проблемът не беше в Инид, но ние не бяхме подходящи един за друг от самото начало. Боях се от промяната обаче, страхувах се да призная, че съм сгрешил. Страхувах се да я нараня. Но просто не можех да продължавам повече така. След като оцелях в престрелката, събрах кураж да направя онова, което трябваше да сторя преди много години.

— Смелостта да промениш нещата, които можеш.

— Pardon?

— Това е част от молитвата, изписана на онази монета — поясни Гамаш.

— Да, нещо такова беше. Така или иначе, видях живота си в бъдещето. Простираше се с години напред и ставаше все по-зле и по-зле. Не ме разбирайте погрешно, Инид е чудесна жена…

— С Рен-Мари винаги сме я харесвали. Много.

— И тя харесва вас, както знаете. Но не е подходяща за мен.

— Познаваш ли някоя, която е?

— Не.

Бовоар хвърли поглед към началника си. Гамаш се взираше замислено през предното стъкло, но се обърна към своя заместник.

— Ще я срещнеш — изрече.

Жан Ги кимна и потъна в дълбок размисъл. След известно време проговори:

— Вие щяхте ли да го направите? Ако бяхте женен за друга, когато срещнахте мадам Гамаш?

Възрастният детектив изгледа Бовоар с проницателните си очи.

— Не каза ли преди малко, че не си срещнал подходящата за теб жена?

По-младият инспектор се поколеба. Началникът му го наблюдаваше изпитателно. Очакваше отговор. И Бовоар за малко да му признае. На ръба бе да отвори сърцето си и да излее душата си пред този човек. Както бе споделял с него за всичко друго в живота си. За това колко нещастен бе с Инид. Разговаряли бяха по тази тема, за семейството, за нещата, които искаше и не искаше.