Златният бряг [bg]

— Предлагам шест милиона за земята и постройката — продължи той. — Вие познавате мястото. Струва ли толкова?

— Не знам какъв е пазарът сега — казах аз, — но имам чувството, че вие вече сте сключили сделката и ви е необходим адвокат само за прехвърляне на собствеността.

— И да, и не. Винаги има място за преговори, нали? Собствениците бяха получили някои по-добри предложения, но за мен това е най-изгодното предложение и трябва да им покажа, че това, което е най-изгодно за мен, е най-изгодно и за тях.

— Това е нов подход в бизнеса.

— Н-не. Аз винаги постъпвам така.

Изучавах лицето на Белароса, той ми се усмихна и след това каза:

— Не искам да изиграя собственика, но не искам и да бъда изигран. Значи, да речем, че шест е справедливо. И какво ще получите вие? Един процент? Това са шейсет хиляди, мистър Сатър, само за няколко дни работа.

Това си беше истина. Но доста истини се разкриха през последните няколко седмици. Да откраднеш десет милиона от една старица беше незаконно и непочтено. Да спечелиш шейсет хиляди долара законно от някакъв мошеник беше на границата.

— Мисля, че се разбрахме, че ви давам безплатен съвет като на съсед — казах аз.

— Разбрахме се също, че ще ме изслушате за какво става въпрос.

— Изслушах ви. Разкажете ми как можете да откриете търговска агенция за коли на която компания поискате.

Той махна с ръка, показвайки ми, че не трябва да се притеснявам за такива дребни неща и каза:

— Няма никакви проблеми, що се отнася до недвижимия имот в тази сделка. Всичко е почтено. Може да ми вярвате.

— Окей, вярвам ви. — Наведох се към него. — Но може би източникът на парите за тази сделка не е толкова почтен.

Той ме погледна и разбрах, че малко съм прекалил.

— Оставете тези грижи на правителството — отвърна хладно той.

Не можех да оспорвам такова изявление, защото едва вчера бях изтъкнал подобен аргумент на мистър Манкузо. Станах.

— Високо оценявам това, че ми се доверихте, мистър Белароса, но ще ви посъветвам да използвате услугите на „Купър и Стайлс“ в Глен Коув. Те няма да имат никакви проблеми със сделката или с цената на услугата.

Белароса също стана и си взе мушамата и шапката.

— Попрочетох някои неща за почвите тук — каза той без никаква връзка. — Има ледникови наноси, както бяхте ми казали.

— Добре.

— Насадих малко лози. Конкордско десертно грозде. В книгата пише, че тук виреело добре.

— Правилно пише в книгата.

— Но искам да имам и винени сортове. Някой тук отглежда ли грозде за вино?

— Повече на изток. Но „Банфи Витнърс“ в Олд Бруквил преуспяват с шардоне. Трябва да говорите с тях.