Червената лястовица [bg]

Той беше висок и слаб, с катеричи очи, с хлътнали бузи и лъскава, боядисана в черно коса. Доминика реши, че той ѝ прилича на Кашчей, митологичния злодей, за когото баща ѝ четеше, когато беше малко момиченце. Тя го гледаше твърдо, но аурата му беше слаба, бледозелено сияние около лицето и ушите. Зелёный, емоционален, не е такъв, за какъвто се представя, помисли си Доминика. Толкова различен от чичо Ваня, а в действителност същият, различни служби, но същата ящерица, същият гущер.

Той попита Форсайт за „оперативната среда“ в Скандинавия и всички знаеха, че тези неща не бива да се дискутират пред агента, затова тя стана и излезе. След малко донесе плато пелмени, вдигащи пара тестени топчета, току-що извадени от тенджерата, напълнени с кайма и подправки, полети с квасена сметана. Доминика бе настояла да направи нещо — руският начин да почете госта. Нейт мислеше, че трябва да му сервират сухи крекери näkkileipä[60] с топла ванилова сода.

— Направо превъзходно! — каза директорът, с бучка сметана в ъгълчето на устата.

Той избърса устните си, потупа възглавницата на дивана, за да седне Доминика до него. Нейт, Гейбъл и Форсайт седяха на столове до тях под ъгъл, с лице към Доминика, за да я подкрепят, докато директорът я разпитваше откъде е, сякаш да я провери дали има избирателни права. Гейбъл си мислеше за дългите и отчаяни късни нощи в смърдящи хотелски стаи, с потящи се агенти, дребни хора, поемащи неописуеми рискове, отчаяно искащи да излязат отново навън, слушащи го напрегнато как им говори бавно, без да спира, наблюдавайки лицата им, наливайки водка или арак, или мао-таи. Това беше много отдавна. Тук, в този окъпан в слънце апартамент, те провеждаха приятна старовремска агентурна среща.

Руснаците не обичат да говорят за бъдещи успехи — за тях това е все едно да дърпаш дявола за опашката. По-добре е да се мълчи. Директорът се приближи още повече до Доминика, но тя не се отдръпна. Хубаво шоу, помисли си Нейт, тя явно знае как да се оправя с това, нали? Директорът казваше, че всички те аплодират нейните усилия, че той проявява персонален интерес към нейната дейност и че не трябва да се колебае да се свързва с него директно по всяко време през деня или през нощта. Нейт се изкуши да попита за телефонния му номер в Бетесда. Форсайт прочете мислите му и проскърца със стола си, за да му даде знак да си затваря устата.

Бутилковозелен и празнословен, директорът Кашчей говореше нещо за банкова сметка. Определена сума пари била вложена в сметка на името на Доминика като първоначален бонус за вербуването ѝ, а всеки месец там щели да се депозират още пари. Сметката била изцяло под неин контрол, но, разбира се, теглене и разточително харчене бяха нежелателни. Той продължи и каза, че ще бъдат депозирани допълнителни суми, когато започне работа в Москва. Доминика погледна Нейт и се обърна да погледне и Форсайт. Лицата и на двамата бяха абсолютно безизразни. Кашчей безпощадно продължаваше.

След като минеха две години от вътрешната ѝ служба в Москва, напяваше той, в нейната сметка щеше да бъде депозиран допълнителен бонус от четвърт милион долара. Накрая, при взаимно договорена дата за нейното оттегляне от служба, ЦРУ щеше да я настани на Запад, на място, избрано съобразно нейната сигурност, и щеше да ѝ подсигури жилище с не помалко от три хиляди квадратни фута площ.

В стаята беше абсолютно тихо. Лицето на Доминика се бе променило, тя изгледа всеки един от тях, после се обърна към посетителя. Усмихна се с нейната нажежена до бяло усмивка. О, мамка му, помисли си Нейт.

— Сър, благодаря ви за това, че сте изминали толкова дълъг път, за да се запознаете с мен — каза Доминика. — Аз казах на мистър Форсайт и на мистър Гейбъл, и на мистър Наш — тя посочваше всеки един, докато ги споменаваше, — че съм се ангажирала да помагам на вашата служба по какъвто начин ми е възможно. Аз съм се посветила на това да помогна на моята страна, да помагам на Русия. Оценявам всичко, което ми предложихте. Но ви моля да ме извините. Аз не правя това за пари.

Доминика гледаше безизразно седналото до нея некультурное бостанско плашило.

— О, разбира се, че не — каза Кашчей, потупвайки я по коляното. — И все пак всички ние осъзнаваме колко полезни могат да бъдат парите.

— Да, сър, прав сте — каза Доминика. Нейт видя че тя е разстроена, кожата на ключицата ѝ се беше зачервила. Форсайт също го разбра. Гейбъл се размърда и започна да събира връхните им дрехи.

— Господин директор, за съжаление ще ни е нужен половин час, за да стигнем с колата оттук до самолета ви — каза Форсайт, ставайки на крака.

— Добре, добре — каза той. — Беше удоволствие да се запозная с вас, Доминик. Ви сте куражлийка, поемаща ужасен риск. Исусе, кажи ѝ колко още ѝ остава да живее, помисли си

Нейт.

— Не забравяйте — каза директорът и я прегърна с ръце през гръдния ѝ кош, — обаждайте ми се в случай на нужда.