Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Спря на около петдесет метра от основната сграда — разпростряла се нашироко викторианска къща, после бавно паркира под нещо, което отвън приличаше на голям дървен навес. Щом влезе вътре и вратите се затвориха, металната платформа, която служеше за под, изведнъж — забръмча и започна да се спуска бавно и равномерно. Само минута по-късно се озова двадесет и пет метра по-надолу в непрогледната черна бездна. След това се отправи към дългия проход, чиито стени бяха бетонни и отгоре бяха покрити с някаква прозрачна смола; там се присъедини към четирите паркирани коли, подминавайки един черен сааб турбо.

Флечър Лансинг, последният, който пристигна, слезе от колата бързо и пъргаво, което съвсем не подхождаше на възрастта му. Той бе една от големите фигури в средите на дипломацията, близък съветник на Джон Кенеди и както един от журналистите веднъж го бе нарекъл, „най-добрият и най-умният“. Устните му под дългия тънък нос бяха набръчкани. Лансинг премина под една арка и влезе в съвещателната зала, където другите вече седяха и отпиваха от кафето си.

— Добро утро, сър — дочу се гласът на шефа на ЦРУ Тед Темпълтън. Също както и Уилям Кейси преди него, Темпълтън бе ветеран от OSS, но за разлика пък от Кейси се бе издигнал в самото ЦРУ. Беше снажен, висок човек с едра глава и гъста посивяла коса, с големи уши и торбички под очите. Сегашният си пост дължеше на Лансинг, който се бе застъпвал за него на не една вечеря с президента в Белия дом.

Но Лансинг, чието лице бе доста мрачно, само кимна леко на Темпълтън, а после и на останалите, които се бяха събрали край черната мраморна маса. Това бяха Роналд Сандърс, заместник-директор на ЦРУ, четиридесет и шест годишен, бивш полузащитник в отбора на „Нотр Дам“, който също се бе издигнал по йерархията на ЦРУ. От дясната му страна седеше Евън Уейнрайт Рейнолдс, считан за главния архитект на Националната агенция за сигурност, отдавна пенсиониран, но бе един от основателите й. Беше жизнен и строен мъж, наскоро прехвърлил седемдесетте. Говореше рядко. А от лявата му страна бе най-младият от присъствуващите — Роджър Бейлис от Съвета за национална сигурност. Бейлис наближаваше четиридесетте и бе облечен в тъмносив костюм от габардин. Кариерата му, дори самият му пост в Белия дом, бе заслуга на останалите присъствуващи. Дължеше всичко на тях. Тъй като бе най-млад, той водеше протокола. Бейлис далеч повече би предпочел да използува портативния си компютър, но в това свръхсекретно подземие не се допускаше никаква външна електроника.