Дяволът не обича да чака [bg]

— И там ли се опитваш да сложиш ръка?

— Да. Шагрен работи по въпроса. В момента отстранявам някои препятствия. За мен това е инвестиция. Не ми е приятно да го върша, защото част от парите ми отиват пряко за финансиране на американската военна машина, но начинанието си има едно предимство. Това, че ЦРУ гледа и на останалата ми дейност сравнително благосклонно. Предполагам, разбираш защо това ми е от полза.

— Русия, Америка… Играеш на сигурно, а? — каза Бонд.

— Да, това ми е целта — отвърна Горнер. — Така е по-добре за бизнеса. Един ден ще купувам на по-изгодни цени от Далечния изток. За момента основните ми доставки идват от провинция Хелманд в Афганистан. И тук стигаме до твоята роля, Бонд. Понастоящем срещаме известни проблеми по границата. Пълно е с разбойници, някои от тях с гранатомети и противовъздушни ракети, да не говорим за леко оръжие. Хората ми трябва да направят един курс близо до Забол, с товар опиум. Местността се нарича Проходът на адския огън. Знаеш ли защо?

Бонд поклати глава.

— Носи името на един участък от железопътна линия в Бирма, построен през войната от австралийци и новозеландци, военнопленници на японците. Казват, че по един човек е заплащал с живота си за всеки метър положени релси. Храбри хора са били тия австралийци, които са се били и заради вас…

— Знам, че са храбри — отвърна Бонд. — Те са сред най-добрите войници в света.

— Както и да е. Та и нашите загуби по този проход са подобни. Не чак по човек на метър, но доста. А не мога да изпратя наркомани, трябва да жертвам истински мъже. Искам да отидеш в Забол с Шагрен. Тръгвате утре сутрин.

— Защо?

— Мисля, че пътуването ще те научи на някои неща.

Горнер се изправи и панелът в стената зад него се разтвори.

— А сега — каза той, — време е за вечерната забава. Ела тук, Бонд!

Стражът подкара Бонд, опрял дулото на автоматичната си пушка в гърба му.

В края на стъкления коридор от другата страна на цеха за хероин се разтвори врата. Един от стражите избута през нея някаква жена и вратата се затвори зад гърба й. Жената беше гола, без нищо върху себе си.

— На това му викаме „Разходка по Ламбет“ — обясни Горнер. — Жизнерадостно, традиционно лондонско забавление.

Още три жени, голи като първата, бяха изблъскани на стъклената пътека.

— Трябва да направят една пълна обиколка — каза Горнер. — Мъжете обичат да застанат отдолу и да ги гледат.

— Кои са тези жени? — запита Бонд.

— Никои. Проститутки. Повечето са и наркоманки. Събираме ги по улиците наред с мъжете. Когато позагубят първоначалното си очарование, да кажем, след три-четири дни, им ги даваме да се забавляват.