Убийство в Оксфорд [bg]

шестнадесет

— Бил е намерен на това игрище, на около четиристотин и петдесет метра от дома си — обясняваше Джъдлър, като почукваше по стенната карта със счупена билярдна щека, която ползваше за показалка и с която удряше по бюрата на подчинените си. — Множество прободни рани с остър нож. Аутопсията няма да свърши преди късния следобед, но изглеждат като от бръснач или нож марка „Стенли“.

— Кой го е открил, сър? — попита един от полицаите.

— Млекарят — отвърна Джъдлър. — Беше топла нощ и е имало следсмъртна хипостаза, но дрехите му са разкъсани. По лицето знак от червило в същия цвят като използваното при Хю Скот. Ще изчакаме аутопсията да разберем дали е изнасилен или не. Бях ли ясен дотук?

Полицаите кимаха с премрежени погледи.

— Адаме, ще ни припомниш ли какво беше хипостаза?

Полицаят изглеждаше изненадан.

— Ъъъ, не, сър.

— Оттичане на кръвта под влияние на гравитацията до най-ниската точка на тялото. Занапред, като не знаете нещо, питайте — Джъдлър ги изгледа вбесен. Водеха две разследвания на убийства, а му бяха зачислили двама детективи, току-що излезли от академията. Джефрис и Адаме не бяха много по-възрастни от убитото момче: не че бяха глупави, но определено бавно схващаха. Питаше се дали някога и той е бил толкова неопитен и незрял? В стола беше чул, че ги наричаха „Близнаците“. — Тялото вече е идентифицирано от майката. Името е Клив Тривилян — бял мъж, осемнадесетгодишен. Майка му го чакала да се прибере от среща с приятелката си към полунощ, но като не се прибрал, не изпаднала в паника, защото мислела, че е с приятелите си. Обадила се преди час в местното управление, когато един съсед ѝ казал, че млекарят намерил труп. Колегите я доведоха тук. Аз ще взема нейните показания и показанията на приятелката му, Хелън Сейърс. Детектив Уорнър ще разпредели останалите задачи между вас двамата, а после започвате да обикаляте от къща на къща. Ще правим това заедно с униформените полицаи — ако те намерят нещо, вземете показания и ме уведомете. Също така ще ни помогнат да претърсим игрището за отпечатъци. Всичко е организирано, както го обсъдихме, Джефрис и Адаме, ще присъствате на аутопсията и ще ми изготвите доклад. Искам да знам мнението на патолога за времето и причината за смъртта, дали е сексуално малтретиран, какво има в стомаха му. Ясно? — Всички кимнаха утвърдително. — Тогава вървете-. Бил, ела за момент.

Неговият сержант Бил Уорнър се приближи, когато стаята се изпразни.

— Бил, отдел А няма да работи по случая.

— Благодаря ви, сър — каза Уорнър. На външен вид той приличаше на Джъдлър, едър и набит. От четири години насам бяха работили заедно по доста случаи, въпреки че ресурсите в последно време бяха много ограничени. Детективите най-често сами водеха разследванията. Основният проблем на Уорнър в момента бяха автопрестъпленията — наскоро младежите от Оксфорд бяха открили удоволствията на лудориите, т.е., правенето на каскади с крадени спортни автомобили.

— Не те ангажирам със случая, но ще те помоля да държиш под око тези две деца. Успеем ли да им направим един ударен полицейски курс, могат да ни бъдат от полза.