Убийство в Оксфорд [bg]

— Добре свършена работа — каза Джъдлър, когато той му разказа за аутопсията. — Това е всичко, на което можехме да се надяваме. Сега върви при Койли. Уредих ти среща с мениджъра на личния състав на „Роувър“. Жена на име Линдзи Сейърс. Няма връзка със семейство Сейърс. Измъкни каквото можеш от нея и после слез на етажа на магазина да поговориш с някого от колегите на Клив.

Джефри разбра, че му намират работа. Това беше добре за него, като се има предвид как се чувстваше в момента. Той взе една от колите, син „Форд ескорт“, и я изкара от мястото ѝ на паркинга. Чу потропване по покрива, огледа се и видя Джъдлър да стои от другата страна до прозореца му. Той се протегна ѝ свали стъклото.

— По-добре вземи една от гаража — шефът му посочи наредените зад него полицейски коли. — Звучи глупаво, но хората се дразнят, когато караме коли, различни от техните.

Като се укори наум за глупостта си, Джефрис смени колата. Ако беше по-внимателен, щеше и сам да се сети за това. Той знаеше, че подробност като тази отличава обикновения полицай от добрия детектив.

Заводът на „Роувър кар“ се разпростираше по околовръстното шосе до кръговото при Койли, като със старата си часовникова кула и грозни квадратни сгради, напомняше гротескна пародия на старинен оксфордски университет. Всъщност, макар университетът да бе център на внимание, този разпилян комплекс от работилници, бояджийници и поточни линии имаше повече работници, отколкото университетът студенти. Ако колежите бяха мозъкът на Оксфорд, това бяха мускулите му; икономически погледнато, беше спорен въпрос, кое от двете бе по-важно. Докато си показваше значката на охраната на главния вход, Джефрис си мислеше каква ирония е това, че завършилите университета получаваха званието Магистър на хуманитарните науки, а една от колите произвеждани тук, носеше наименованието Маестро. Линдзи Сейърс не му каза много. Явно не познаваше Тривилян и въпреки че изказа съболезнования за смъртта му, това нямаше да развали деня ѝ. Тя беше суетна блондинка, прехвърлила трийсетте, в добре ушит костюм. Джефрис се зачуди как някой толкова незаинтересован от хората можеше да отговаря за персонала. Научи само каква е била заплатата на Клив и колко често е отсъствал.

След като се раздели с нея, той помоли секретарката да го упъти към поточната линия, където беше работил Клив. Тя лично го заведе, очевидно доволна от възможността да си почине. Това беше един различен свят. Навсякъде около него несглобени и небоядисани конструкции на коли постепенно биваха запълвани със съставните си елементи: двигател се спускаше тук, седалки се слагаха там. Напомни му малко на залата за аутопсия, но в обратен кадър, сглобяване след разглобяването.