Убийство в Оксфорд [bg]

Ричард Джъдлър четеше бавно писмата, като понякога спираше, за да се върне към нещо на предишната страница.

— Разстрои ли се, когато ги откри? — попита той.

— Чела съм Дьо Сад в оригинал. Това въобще не може да се сравни с него — въздъхна Тери, като видя изненадания му поглед. — Това, че съм жена, не значи, че си нямам понятие и от порнография, инспекторе.

Той се замисли за миг.

— Но дори това да не е порнография с насилие, не се ли шири мнението, че порнографията подбужда насилие към жените? Порнографията всъщност е насилие, защото засилва сексуалното презрение. Спомням си, че четох нещо на Андреа Дворкин по този въпрос.

Нейната изненада явно пролича, защото той добави меко:

— Това, че съм полицай, не значи, че си нямам и понятие от феминистко мислене, докторе.

— Така е — призна тя. — Макар че още не съм доктор, докато не завърша дисертацията си. Както и да е, не съм сигурна в тази теория. Познавам лесбийки, които четат „Плейбой“. А някои критици смятат, че Дьо Сад е бил най-радикалният философ за времето си.

— Тук няма много философия — той посочи купчината листи. — Къде е цитатът от Кийтс, за който ми говореше?

Тя му го показа.

Той погледна подозрително.

— Не е кой знае какво, та да продължаваме.

— Тук също е пълно с ямбични пентаметри. Слушай. — Тя взе първото писмо и прочете няколко реда напевно, подчертавайки ударенията.