Убийство в Оксфорд [bg]

Асистентът махна чаршафа и разряза дрехите. Джефрис се учуди колко различен от живия човек, дори заспал, беше трупът. Независимо от нелепите рани по врата и гръдния кош, кожата имаше блед цвят и наподобяваше восъчна статуя. Ноктите бяха смъртно бели. Отгоре върху тялото само пенисът беше тъмен, макар че прасците и ходилата бяха покрити с петна и на места почти черни. Джефрис предположи, че това сигурно е ефектът от оттичането на кръвта, за който им говореше Джъдлър. Самотна златна обеца проблясваше на лявото ухо на момчето. Лицето беше нашарено с яркочервено червило.

Ел-Шамир изреждаше нещо по диктофона, докато се беше навел над единия от глезените. Джефрис осъзна, че там, върху кожата, има нещо написано, някаква драскулка от писалка. Адаме също я забеляза: двамата полицаи се приближиха едновременно.

Ел-Шамир ги накара да се отдръпнат.

— Спокойно, господа, не е улика. Това е заместител на смъртен номер. Откакто правителството реши, че вече няма пари за етикети, санитарите трябва да отбелязват подробностите върху тялото. А сега, ако ми позволите, ще продължа работата си.

Те се опомниха и отстъпиха назад.

Професорът измери раните по врата и продиктува наблюденията си по диктофона.

— Погледнете другите рани обади се той през рамо. — Виждате ли? — Имаше няколко малки прореза и ожулвания около главната рана, под лявото ухо. — Държал го е изотзад по този начин — той показа на Адаме, правейки ключ с ръка около врата му. — Подай ми онзи скалпел — нареди след това. Джефрис му го подаде. Острието се оказа точно зад челюстта на Адаме.

— Това се е случило, когато са се сборили — обяви със задоволство професорът. Той освободи полицая, пак се обърна към тялото и направи малък разрез в гърлото.

— Забележете колко лесно реже. Не е много вкочанен — каза той. — Това ни помага да установим часа на смъртта. Вкочанясването настъпва след около четири часа. Може и по-рано при много интензивна борба, каквато виждаме тук, защото усилието изчерпва кислорода от тялото. Все пак поточна картина ще имаме, когато съдебният лаборант погледне очите му.

— Защо, сър? — попита Джефрис.

— Мухи — каза професорът. — Миризмата ги привлича много бързо, ако тялото е на открито. Лаборантът ще погледне яйцата им, снесени върху роговицата, и ще поработи в обратната посока. — Той се наведе и се вгледа в едното око. — Вашият човек носи контактни лещи, но все нещо може да се направи. — Тогава вече на Джеферис започна да му се гади. Когато погледна към Адаме видя, че и той е бледен като трупа.