Убийство в Оксфорд [bg]

— Да?

— На това най-дълбоко ниво фантазиите не са само за секс. Те могат да бъдат за желание невидимото да стане видимо. Разбирате ли какво имам предвид? Фантазия, която не е просто сведение за сексуално събитие, истинско или въображаемо, но самото събитие, така че фантазията се превръща във вид ритуал, церемония на подсъзнанието.

— Боя се, че вече нищо не схващам — призна Алисън.

— Тогава нека го кажа по друг начин. Повечето фантазии съществуват, за да стимулират самия фантазьор. Това е единствената им цел: каквото научаваме за техния създател, ние го научаваме само защото е невъзможно да се направи каквото и да било, без да се разкрие нещо от личността. Но фантазията може да има и друга роля. Тя може да е като човек, страдащ от безсъние, който се разхожда напред-назад, или като шизофреник, галещ вманиачено едно и също парче плат, нещо натрапчиво и неконтролируемо, психологическият еквивалент на „да си начешеш крастата“. Ако бъде прикрепен към определен предмет, можем да го наречем фетиш.

— В японската драма — каза Тери — някой, който умира от голяма страст, като в любовна трагедия, е осъден да се върне и да преживее последните си часове отново и отново, докато страстта изчезне.

Ан кимна.

— Или както при лейди Макбет, когато вманиачено преживява убийството на Дънкан. Това е видът фантазия, за която говоря. Но не е нужно да е за нещо толкова зловещо като убийство. Може да е нещо, което на външен вид е напълно нормално — тя погледна към листите около краката си. — Или нещо, което би могло да бъде публикувано на заглавната страница на списание.