Убийство в Оксфорд [bg]

За изненада на Джефрис, Джъдлър се обърна към него.

— Вярно ли е? — попита го тихо.

За момент той не беше сигурен дали трябва да излъже, или не.

— Изглежда неправдоподобно — каза той. — Няма да сме сигурни, докато не получим резултатите от лабораторията.

— Говорих с братята му — каза тя огорчено. — Те смятат, че щом е мъртъв, значи се е съпротивлявал, независимо кой е бил нападателят. Казаха също, че е бил убит, защото е оказал съпротива.

Като си спомни думите на патолога, Джеферсън кимна.

— Ние мислим, че е оказал съпротива.

— Иска ми се да не го е правил — каза тя разгорещено. — Иска ми се да не е правил нищо, но да беше останал жив.

Джъдлър сложи ръка на рамото ѝ.

— Трябва да те попитам нещо, Хелън.

— Какво?

— Клив хомосексуалист ли беше? Споменавал ли ти е някога за подобни преживявания?

— Не. Естествено, че не беше обратен. Нали си падаше по мен? — Очите ѝ пак се насълзиха. Изведнъж Джефрис си спомни момента, когато Ел-Шамир се взираше в очите на мъртвия и търсеше яйцата на мухите. Той носеше контактни лещи и обеца, а кожата на петите му беше груба.

— От колко време излизахте заедно?

— От два месеца.

— Правихте ли секс? — Джефрис беше смутен от безсърдечието на Джъдлър. Но разбираше, че тези въпроси трябва да бъдат зададени.

Явно Хелън също го разбираше. Като скри лицето си с ръце, тя каза:

— Веднъж. Само веднъж — и скръсти ръце в скута си.

— Всичко нормално ли беше?

— Не мога да кажа — каза тя, — понеже той ми беше първият. Но да, беше нормално.

— Снощи правихте ли секс?

— Не.

— Клив беше ли раздразнен по някаква причина? — Когато тя не отговори веднага, той обясни: — Трябва да го знаем за съдебното разследване.

— Предполагам — каза тя накрая.

— Споменавал ли е за някого, който му е правил сексуални намеци? Жена или мъж? — Хелън поклати глава. Джъдлър вдигна ръце в знак на разочарование. — Има ли нещо, което мислиш, че може да ни помогне? — попита той. — Някой, който да му е бил ядосан, някой от автобуса, който се е държал странно, нещо по-особено напоследък?

Хелън сви рамене.

— Нищо. Беше си обикновена нощ.

— Ами в работата? Сервира ли на някой, не както винаги? Някой приближи ли се до Клив, докато той те чакаше?

— Не мога да се сетя — разрида се тя и раменете ѝ се разтресоха.

— Добре. Да се върнем към пътуването ви до вкъщи. Можеш ли да си спомниш някой от пътниците в автобуса?

— Не. Ние се целувахме.

— Автобусът беше ли пълен?

— Не съвсем — тя се замисли за момент. — Може би наполовина. Спомням си, че имаше един азиатец, стар човек, който ни гледаше.

— Добре. След като свършим, един полицай ще те отведе да го опишеш, за да го нарисуват. Знаеш ли как става? — Тя кимна. — Ами когато слязохте? Някой слезе ли с вас?