Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийство в Оксфорд [bg]
Убийство в Оксфорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийство в Оксфорд [bg]

Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:

След проваления си брак и след една неподходяща любовна връзка, борбената студентка Тери Уилямс се завръща в Оксфорд, за да довърши изоставения си докторат по криминална литература. Но новият ѝ дом, кокетна къща в тихия квартал Осни, е бил сцена на жестоко сексуално убийство. Тери скоро открива, че миналото се връща, за да завладее настоящето с ужасни последствия. Тери е въвлечена в мистерия, по-брутална и по-загадъчна от всички онези, с които се сблъскват детективите от криминалните романи, които тя изучава. А убиецът продължава да броди по улиците на Оксфорд, под прикритието на тъмнината упражнява насилие, което го кара да се чувства всемогъщ, решен на кърваво отмъщение заради престъпление от страст. Изящна, но вледеняваща, уверена, но дълбоко смущаваща, книгата „Убийство в Оксфорд“ ни представя един нов изключителен талант в областта на криминалната литература.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 109
Перейти на страницу:

— Възможно ли е да е бисексуален? Възможно ли е оттам да идва неговото безпокойство?

— Не съм сигурна. Трябва да помисля.

— Ами ако не е мъж, а жена? Ако писмата са написани от Карла?

Ан поклати глава.

— Не. Не мисля. Освен, ако нещо ми се изплъзва. „Брайън е — каза си Тери. — Не е Хю, нито Карла, а е Брайън. Брайън е написал писмата и Хю ги е намерил.“ — Тя се зачуди дали ще намери ямбични пентаметри, ако прочете отново писмата.

Една мисъл внезапно я прониза.

— Може ли да видя писмото с четиримата за момент? — попита тя. Ан ѝ подаде фотокопието и Тери го прегледа набързо.

— Разбира се — изрече задъхано.

— Какво?

— Когато го прочетох за пръв път, имаше нещо, което ме притесняваше, но не можех да разбера какво. Сега разбрах. „Той вкара огромния си пенис в моята недокосната вагина“. Това е стих от Кийтс, е, не точно с огромния пенис, естествено. Но това е първият ред от „Ода за гръцката урна“ — „Ти, млада, недокосната невясто на покоя.“

— Съжалявам, но не те разбирам — каза професор Байрес.

— Аз също — обади се Алисън.

— Не се безпокойте, това е дълга история. Но всичко придобива някакъв смисъл. Моля, продължавайте. Какво ще кажете за последното писмо?

— А, да. Това, в което тя прелъстява младия съсед. Прани ми впечатление, че е много по-различно от останалите.

— Защо?

— Няма го елементът на позволението. Това е любопитно. „Трябва да призная, че бях поласкана от вниманието му и реших да го вкарам в леглото си.“ След всичките протести, които отправя в предишните писма, тук тя директно решава да прави секс. Единственият човек, който иска някакво позволение, е младият мъж, заклещен под кревата.

— Какво би казала за това? — попита Алисън.

— Не съм сигурна, ако трябва да бъда честна. Странно с… Не знам, безлично е. Другите писма са добре конструирани като начин на разказване. Е, това е в твоята област, не и моята. Докато това изглежда по-функционално.

— Така е — съгласи се Тери. — Това е единственото без никаква истинска характеристика.

— Би ли могло да бъдат двама различни автори? — попита Алисън.

— Или същият автор, който го е написал по-късно — добави Тери.

— Възможно е — допусна Ан. — Но има и нещо друго… Имам предвид враждебността. Това намирам тук. Който и да го е написал, крие в себе си много ярост и гняв.

Тери почувства как космите на ръцете ѝ настръхват.

— Младият мъж, описан в писмото, е бил убит. Полицията не е сигурна, но вероятно мотивът е на сексуална основа. Убит е с поялник в ануса.

— Разбирам. Убийството в Осни.

— Възможно ли е, мъжът, който е написал това… — тя млъкна, щом си даде сметка за важността на това, което щеше да каже. — Възможно ли е съпругът — мъжът, който казвате, че е написал писмата — да е толкова враждебно настроен, че да изнасили и убие друг мъж? Като вземем и несигурността му от другите писма? Възможно ли е той да е човекът, когото полицията търси?

— Не е редно да обсъждам това.

— Моля ви — примоли се Тери.

— Възможно е. Разбира се, че е възможно.

— И не забравяйте, че писмата са написани за публикация — каза Тери. Тя беше станала и се разхождаше нервно из стаята. — Вие самата казахте, че контекстът има значение! Той е знаел, че никога няма да публикуват нещата, които наистина си е фантазирал.

— Още веднъж ви повтарям, че не е редно да го обсъждаме — каза Ан Байрес нервно. — Не съм сигурна дали полицията би…

— Вие казахте преди малко — прекъсна я Тери, — че всичко е свързано с интеграцията на личността. Доколко фантазиите на хората са част от личността им? Доколко са интегрирани тези фантазии?

Ан Байрес разпери ръце.

— Не мога да кажа от такъв кратък материал — тя замълча. — Съществува вид фантазия, за която не съм ви говорила. При нея имаме някои видове разстройство на личността, особено под прикритие.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)