Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Възможно ли е да е бисексуален? Възможно ли е оттам да идва неговото безпокойство?
— Не съм сигурна. Трябва да помисля.
— Ами ако не е мъж, а жена? Ако писмата са написани от Карла?
Ан поклати глава.
— Не. Не мисля. Освен, ако нещо ми се изплъзва. „Брайън е — каза си Тери. — Не е Хю, нито Карла, а е Брайън. Брайън е написал писмата и Хю ги е намерил.“ — Тя се зачуди дали ще намери ямбични пентаметри, ако прочете отново писмата.
Една мисъл внезапно я прониза.
— Може ли да видя писмото с четиримата за момент? — попита тя. Ан ѝ подаде фотокопието и Тери го прегледа набързо.
— Разбира се — изрече задъхано.
— Какво?
— Когато го прочетох за пръв път, имаше нещо, което ме притесняваше, но не можех да разбера какво. Сега разбрах. „Той вкара огромния си пенис в моята недокосната вагина“. Това е стих от Кийтс, е, не точно с огромния пенис, естествено. Но това е първият ред от „Ода за гръцката урна“ — „Ти, млада, недокосната невясто на покоя.“
— Съжалявам, но не те разбирам — каза професор Байрес.
— Аз също — обади се Алисън.
— Не се безпокойте, това е дълга история. Но всичко придобива някакъв смисъл. Моля, продължавайте. Какво ще кажете за последното писмо?
— А, да. Това, в което тя прелъстява младия съсед. Прани ми впечатление, че е много по-различно от останалите.
— Защо?
— Няма го елементът на позволението. Това е любопитно. „Трябва да призная, че бях поласкана от вниманието му и реших да го вкарам в леглото си.“ След всичките протести, които отправя в предишните писма, тук тя директно решава да прави секс. Единственият човек, който иска някакво позволение, е младият мъж, заклещен под кревата.
— Какво би казала за това? — попита Алисън.
— Не съм сигурна, ако трябва да бъда честна. Странно с… Не знам, безлично е. Другите писма са добре конструирани като начин на разказване. Е, това е в твоята област, не и моята. Докато това изглежда по-функционално.
— Така е — съгласи се Тери. — Това е единственото без никаква истинска характеристика.
— Би ли могло да бъдат двама различни автори? — попита Алисън.
— Или същият автор, който го е написал по-късно — добави Тери.
— Възможно е — допусна Ан. — Но има и нещо друго… Имам предвид враждебността. Това намирам тук. Който и да го е написал, крие в себе си много ярост и гняв.
Тери почувства как космите на ръцете ѝ настръхват.
— Младият мъж, описан в писмото, е бил убит. Полицията не е сигурна, но вероятно мотивът е на сексуална основа. Убит е с поялник в ануса.
— Разбирам. Убийството в Осни.
— Възможно ли е, мъжът, който е написал това… — тя млъкна, щом си даде сметка за важността на това, което щеше да каже. — Възможно ли е съпругът — мъжът, който казвате, че е написал писмата — да е толкова враждебно настроен, че да изнасили и убие друг мъж? Като вземем и несигурността му от другите писма? Възможно ли е той да е човекът, когото полицията търси?
— Не е редно да обсъждам това.
— Моля ви — примоли се Тери.
— Възможно е. Разбира се, че е възможно.
— И не забравяйте, че писмата са написани за публикация — каза Тери. Тя беше станала и се разхождаше нервно из стаята. — Вие самата казахте, че контекстът има значение! Той е знаел, че никога няма да публикуват нещата, които наистина си е фантазирал.
— Още веднъж ви повтарям, че не е редно да го обсъждаме — каза Ан Байрес нервно. — Не съм сигурна дали полицията би…
— Вие казахте преди малко — прекъсна я Тери, — че всичко е свързано с интеграцията на личността. Доколко фантазиите на хората са част от личността им? Доколко са интегрирани тези фантазии?
Ан Байрес разпери ръце.
— Не мога да кажа от такъв кратък материал — тя замълча. — Съществува вид фантазия, за която не съм ви говорила. При нея имаме някои видове разстройство на личността, особено под прикритие.