Убийство в Оксфорд [bg]

— Какво заключение правиш от всичко това? — попита Тери.

— Писмото би могло да е написано както от мъж, така и от жена. Но след прочита на втората част е по-логично авторът да е мъж. Първо той иска да се убеди, че жена му наистина ще участва в сценария, който той описва. После трябва да се убеди, че състезанието е по нейна инициатива, а не по негова, защото нарушаването на табута е твърде опасно за него. Тя е тази, която му позволява.

— Когато казваш „жена му“ — каза бавно Тери, — значи искаш да кажеш, че Брайън е написал това писмо? Мислех си, че е Хю, едно друго момче.

Ан изглеждаше замислена.

— Трудно е да се каже. Аз мисля, че вероятно е написано от „Брайън“. Макар че това може да не е истинският Брайън, а някой, който просто се идентифицира с него за целта на фантазията.

— И състезанието, както го наричате, завършва наравно — каза Тери. — Това означава ли, че бихте го определили като неразрешена фантазия?

— Обявено е, че завършва наравно. Как беше изречението? „Честен равен резултат“, точно така, но както казах във всеки друг смисъл героят на Брайън е победител. В последната сцена ние виждаме сбръчканата мъжественост на другия мъж. Що се отнася до подсъзнанието на Брайън, той излиза най-добрият. Приготвя се да си тръгне с жена си и всичко е под контрол. В края на писмото е зает да договаря бъдещи срещи.

Тери помисли за миг.

— Объркана съм — призна тя. — Намерих тези писма в стая, която е принадлежала на един студент. Мисля, че той е имал връзка с жената, която му е била съседка. Тя се казва Карла и наистина има съпруг на име Брайън, затова предположих, че той е написал тези писма, като начин да се похвали със своето завоевание. Възможно ли е това?

— Възможно е. Той може да е чувствал страхопочитание към съпруга ѝ и се е нуждаел да напише фантазия за жената, която са си поделили доброволно. Но трябва да призная, че едва ли е така.

Тери се облегна напред.

— След като предполагате, че писмата са написани от един и същи човек, и той е мъж, какво заключение можете да направите за него?

Ан погледна към прозореца и потъна в дълбок размисъл. Звукът на телевизора от втория етаж заглъхна и вратата се затвори.

— Той има сериозна връзка — каза тя най-накрая. — Оттук и логичната тема за подялбата на партньора. Но по същата причина това не е връзка, която го удовлетворява сексуално. Той открито е от мъжки пол и е несигурен в своята мъжественост. Вероятно е женкар или поне флиртува непрекъснато. Има силна нужда от внимание. Той се съревновава безмилостно. Вероятно е манипулатор и играе остроумни игри. Той е особняк, който има необходимостта и вероятно способността да кара другите да вършат онова, което иска. Със силна склонност към ексхибиционизъм. Това е ясно от факта, че е публикувал писмата, но се подразбира и от начина, по който той си фантазира за обществени места и групови ситуации. Идеализира жените — оттук и силното чувство, че се нуждае от разрешението на партньора, за да се отдаде на фантазиите си. Сигурно е доста привлекателен и се харесва на жените, но още се държи по детски, когато се намира около тях, с цел да привлече вниманието им. И дълбоко в себе си е сексуално много притеснен. Това притеснение е добре прикрито с ентусиазма и идеализма му.