Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Казано направо, Тоби Естерхази лъжеше безобразно — нещо, в което Смайли не се и съмняваше. Приятно беше да намери документа, който потвърждаваше тези му впечатления.

Чувствата на Смайли към Рой Бланд по онова време не бяха еднозначни. Докато си ги припомняше сега, той реши, че още са такива. Един професор го беше забелязал, Смайли го беше вербувал; комбинацията странно приличаше на онази, която беше довела самия Смайли в гнездото на Цирка. Този път обаче нямаше германско чудовище, което да разпалва патриотичен плам, а уверенията в антикомунизъм винаги караха Смайли да се чувства малко неловко. Също като Смайли, Бланд не беше имал истинско детство. Баща му беше докер, пламенен профсъюзен деец и член на комунистическата партия. Майка му беше починала, когато Бланд бил малък. Баща му мразеше образованието, както мразеше и властта, а когато Бланд израсна умно момче, баща му си втълпи, че управляващата класа му е отнела сина, и го преби от бой. Бланд си проби път до гимназията, като през ваканциите се убиваше от работа, както би казал Тоби, за да изкара пари за допълнителната такса. Когато Смайли го видя за първи път в стаята на наставника му в Оксфорд, той имаше измъчения вид на човек, току-що завърнал се от тежко пътуване.

Смайли се зае с него и в продължение на няколко месеца постепенно го подготвяше за предложението, което Бланд прие, по мнението на Смайли, най-вече от омраза към баща си. След това Смайли го изгуби от поглед. Бланд живееше от някоя и друга случайна стипендия, трудеше се усърдно в мемориалната библиотека „Карл Маркс“ и пишеше левичарски статии за разни малки списания, които отдавна щяха да са изчезнали в небитието, ако Циркът не ги субсидираше. Вечер спореше до прегракване на обвити в дим събрания по кръчми и училищни салони. През ваканциите ходеше в Яслата, където един фанатик на име Тач водеше индивидуални специални курсове за агенти, подготвяни за работа в чужбина. Тач обучи Бланд на занаята и внимателно побутна прогресивните му възгледи по-близо до марксисткия лагер на баща му. Три години след деня, в който беше вербуван, отчасти благодарение на пролетарския си произход и влиянието на баща си на Кинг Стрийт22, Бланд спечели едногодишно назначение като асистент по икономика в университета в Познан. Той беше пуснат в действие.

От Полша той кандидатства успешно за работа в Унгарската академия на науките в Будапеща и през следващите осем години водеше чергарския живот на дребен ляв интелектуалец в търсене на просветление, когото всички харесваха, но никой не му вярваше. Известно време живя в Прага, след това се върна в Полша, изкара два кошмарни семестъра в София и шест в Киев, където изпадна в нервна криза, за втори път в рамките на два месеца. Яслата пак се зае с него, този път, за да го отрезви. Обявиха го за чист, мрежите му бяха дадени на други агенти, а самият Рой беше върнат в Цирка да ръководи, предимно от бюрото си, мрежите, които беше създал на чужда територия. На Смайли му се струваше, че от известно време Бланд се беше сближил с Хейдън. Ако се случеше Смайли да намине покрай Рой, голяма беше вероятността Бил да се окажеше разположен в креслото, заобиколен от документи, таблици и цигарен дим; ако се отбиеше при Бил, Бланд беше там с подгизнала от пот риза, крачещ тежко напред-назад по килима. Бил работеше с Русия, а Бланд — със сателитните държави, но още в онези първи дни на „Черна магия“ тази разлика беше заличена.