Игри на злото [bg]

— Здрасти, Бари, как си? — попита Алекс и се облегна на парапета, през който се беше прехвърлил мъжът.

— Не ме докосвай.

Алекс вдигна примирително ръце.

— Няма, обещавам. Ама виж, ако толкова ти се е искало да прекараме малко време насаме само двамата, трябваше само да ми се обадиш и щях да измисля нещо.

Ким се смая от спокойния, напевен тон на лекарката. Нито следа от трепет, нито намек за това, че един човешки живот буквално виси на косъм.

Инспекторката се зае да прецени чисто физическите измерения на ситуацията. Парапетът, през който се беше прехвърлил мъжът, беше висок до лопатките на гърба му. Дори и да успееше да го сграбчи, нямаше да има сили да го прехвърли обратно — преградата беше висока почти колкото самата нея. В най-добрия случай можеше да се надява да успее да го удържи известно време, макар че гравитацията нямаше да бъде на нейна страна.

— Искаш ли да ти разкажа как мина моят ден? Само че, така като гледам, твоят е бил доста по-гаден.

Бари отново не продума, само продължи да се взира нейде навън.

— Стига де, Бари, не ми казвай, че катерих всичките тия стълби за нищо. Поне ми разкажи какво е станало, преди да скочиш. Щом ще се наложи да те запомня като размазан на асфалта труп, искам най-малкото да ми обясниш причината за това.

Никакъв отговор.

— Искам да кажа, виж ме само! Домашни дрехи, без грим… Никога не излизам от къщи в този вид, ако съм тръгнала на среща с мъж. Погледни ме де!

Бари се подчини и Ким забеляза, че така терапевтката го накара да я погледне в очите, откъсвайки вниманието му от бездната под краката му. Хитро.

— Е, какво е станало след последния ни разговор?

Бари не отговори, но и не отклони очи от нея.

— Хайде, кажи ми. Дори в тази ситуация ти обещавам да не се държа като психиатър.

Бари се усмихна едва-едва и Ким реши, че става дума за някаква шега между двамата.

— Отидох у дома — продума тихо мъжът и инспекторката си позволи една въздишка. Поне беше проговорил.

— Видя ли ги?

Бари кимна и пак сведе очи надолу.

— Свърши се.

— Какво видя?

— Нея. Работеше из градината, плевеше и така нататък. Беше толкова красива. После Амилия излезе при нея, цялата опакована заради студа. Толкова красиво дете е, прелестна направо. Гледах ги от отсрещния тротоар: моето семейство. Сякаш просто ме чакаха да се прибера. Спомних си какво ми каза ти за…

— Нали не си направил някоя глупост, Бари?

От откъслечните подробности, които беше споделил Дейвид, Ким се досещаше кой, кой е в този разказ и реши, че мъжът е отишъл до дома си в опит да си върне изгубеното семейство. Да му се не види, никой обаче не беше споменал, че в картинката има и дете!

— Нямаше как да допусна това да продължава, Алекс. Унищожих семейството си. Господи, как можах…