Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Ким долови страстното чувство в думите му, но вятърът отнесе края на изречението. Стори й се, че ръцете на Алекс стиснаха парапета по-силно. Дано тази жена да знаеше какви ги върши. Самоубиецът изглеждаше по-напрегнат сега, отколкото преди да дойдат.
Ким дочу движение зад гърба си. И без да се обръща, знаеше, че това са униформени, дошли като подкрепление. Алекс също ги усети, защото погледна към Ким и поклати леко глава. Инспекторката вдигна ръка и даде знак на колегите си да не се приближават, а да останат приклекнали зад нея.
Поне мъжът все още стоеше на ръба.
Алекс пак погледна към нея. Ким докосна устните си с пръст: надяваше се терапевтката да разбере, че трябва да го накара да продължи да говори.
— Бари, няма защо да се чувстваш виновен. Разбираемо е, че си се опитал да си върнеш семейството.
Бари завъртя отрицателно глава.
— Не, не разбираш. Не знаеш какво направих. Тях ги няма вече.
От категоричния тон на мъжа Ким усети как страхът се просмуква в костите й. Предпазливо се промъкна назад до стълбището и извади мобилния си.
Брайънт вдигна на второто позвъняване.
— Брайънт, да са съобщили по радиото за друг инцидент наблизо?
— Да, колеги от охраната на демонстрацията са пренасочени към пожар в частен дом в Седасли. Един загинал, един на косъм.
— Само две жертви?
— Да, защо?
— Сигурна съм, че пожарът ще се окаже умишлен и че убиецът е нашият човек, дето виси на парапета. Провери подробностите и ми се обади веднага. Допускам, че в къщата е имало и трети човек.
Ким се върна на етажа и застана в зрителното поле на Алекс. Терапевтката се поизвърна леко на една страна, така че вниманието й да е насочено към Бари, но същевременно да вижда Ким с периферното си зрение.
Инспекторката направи един знак, който знаеше, че Алекс ще разбере: прокара пръст през гърлото си, за да покаже, че има загинал. Ако терапевтката я разбра, тя с нищо не го показа, само обърна глава изцяло към Бари.
Телефонът в джоба на Ким завибрира. Тя отстъпи пак до стълбището.
— Определено в къщата е имало само двама души, началник — потвърди сержантът.
— Къде, по дяволите, е детето тогава?
Трийсет и шест
— Какво дете? — попита Брайънт.
— В стълбищната клетка на най-горния етаж съм. Качи се при мен.
Ким чуваше как ключовете и монетите в джобовете на сержанта подрънкват, докато той се качваше с лекота по стълбището.
— За какво дете става дума?
— Тоя тип тука се отбил при бившата си жена, която сега живее с неговия брат-инвалид, и се опитал да си я върне. Не се получило, но освен всичко останало в семейството има и дъщеричка, чийто биологичен баща е Бари.
— Господи…
— Върви питай онзи Дейвид дали знае каква кола кара Бари и на колко годинки е момиченцето. Аз ще огледам набързо автомобилите на това ниво, може да забележа нещо.
— Малко момиченце, което седи сам-самичко в заключен автомобил, така ли?
Ким знаеше, че надеждата за това е много малка, но не можеше просто да чака, без да предприема нищо.
— Ей, от нас двамата аз съм песимистката!
Ким излезе от стълбището и сви вдясно, като се зае да огледа колите, паркирани възможно най-далеч от мястото, където беше застанал Бари. От позицията си до стълбището не виждаше близо до него кола, която да буди у нея съмнение. Не искаше да нарушава крехкото равновесие между него и Алекс, но ако се наложеше да се приближи, за да търси изчезнало дете, нямаше да се поколебае. Ако ще, да скача, глупакът му с глупак.
Тя огледа цялата дясна половина на етажа за по-малко от три минути и се върна пак при стълбището. Инспектор Еванс се беше присъединил към Брайънт, който пък отново говореше по телефона.
— Как предпочиташ: да поема претърсването или да остана да наблюдавам нещата тук?
С Еванс бяха с еднакъв чин, но Ким беше пристигнала първа. Местопрестъплението беше нейно.
— Ти поеми тук. Аз ще търся.
Еванс посочи двамата клекнали униформени.
— Ще ги накарам да се приближат малко, може да не ги чуе от шума на вятъра. Двамата ще имат сили да го издърпат през парапета, ако се наложи. На тази докторка дали й стига акълът да ме разбере, ако й давам знаци с ръце?
— О, бъди спокоен, умна е за двама.
Брайънт затвори телефона.
— Търсим стар форд мондео, тъмен на цвят. Комби. Детето е четиригодишно. Освен това, началник, свидетелката с телефона едва не се е сблъскала с Бари Грант, докато влизала в паркинга. Твърди, че той бил сам в колата си. С него нямало дете.
— Мамка му — с други думи, детето или се намираше другаде, или беше в багажника с ограничен достъп до кислород.