Игри на злото [bg]

Хамънд извади от джоба си комплект шперцове, но после ги прибра и измъкна от другия джоб малък чук.

— Прецизно или бързо?

Ким посочи с брадичка чука.

— Всички да се дръпнат!

След два къси удара стъклото до шофьора се пръсна, посипвайки наоколо дъжд от ситни кристални късчета. Хамънд бръкна и отвори вратата. За секунди измъкна нужните кабели и запали двигателя.

После погледна към Ким. Тя кимна и той дръпна лостчето.

Капакът на багажника се отвори.

Ким се изправи очи в очи с малко, уплашено до смърт момиченце. Телцето й се тресеше от страх, свито на кълбо сред боклуците на дъното на мръсния багажник.

Ким въздъхна дълбоко. Уплашена, но жива. Нелоша сделка.

Брайънт пристъпи напред, но детето заскимтя от страх. Ужасът в очите й беше неописуем.

— Дръпни се, Брайънт. Аз ще се оправя.

Ким застана пред багажника, като закри с тялото си всичко друго от погледа на детето.

— Здравей, мила. Аз съм Ким. Ти как се казваш?

Очите на детето се стрелкаха край нея в търсене на нещо познато и безопасно, за което да се хванат. По бузките му имаше следи от сълзи.

Ким се обърна към Брайънт и другите полицаи, и им даде знак да се отдръпнат. После приклекна, така че лицето й да се изравни с това на момиченцето.

Усмихна му се и сниши глас до шепот:

— Гледай само мен, мила. Всичко вече е наред. Никой няма да ти стори нищо лошо, нали?

Ким задържа погледа на детето в своя и видя как ужасът отстъпва, макар и бавно.

Посегна и полека махна пропит с бензин парцал от косата на момиченцето. То не трепна, но очите му следяха всяко движение на инспекторката.

— Леля Линда се качва насам, за да те вземе, мила. А сега ми кажи дали те боли някъде — не се виждаха следи от каквито и да било наранявания, но Ким искаше да е напълно сигурна, преди да мести детето.

В отговор то леко поклати глава: „Не“; едва доловимо движение, но все пак някакъв знак за комуникация.

— Браво. А можеш ли да мърдаш всичките пръстчета на ръцете и крачетата? Ще ми покажеш ли?

Ким проследи с очи как всички крайници на детето в багажника се раздвижиха.

После пак прикова очите му със своите. Ужасът определено се топеше.

— Ще ми кажеш ли как ти е името, мила?

— Амилия — гласче като въздишка.

— Е, Амилия, ти си едно страхотно момиченце! На колко си години?

— На четири и половина.

На тази възраст половинката беше от съществена важност.

— Аз пък реших, че си поне на шест! Кажи сега, съгласна ли си да те извадя от колата? — гледката на детето в багажника сред мръсните инструменти и мазните парцали беше просто обидна за Ким.

Амилия кимна бавно.

Инспекторката посегна, хвана детето под мишниците, повдигна малкото телце и го притисна до себе си. Амилия инстинктивно обви ръчички около шията й и крачета — около кръста й. После зарови личице в шията на Ким.

— Всичко е наред, Амилия. Вече всичко ще бъде наред — Ким погали детето по касичката. Надяваше се да се окаже права.