Игри на злото [bg]

— Мамка му. Друго?

— Журналистите вече се събират. Засега интервюират свидетели, хората умират да разказват. Разчистили сме терена, доколкото е възможно, а колегите от моргата пътуват насам, ако се наложи да го прибират.

В тона на Брайънт нямаше следа от цинизъм. Въпрос на реална преценка беше предположението, че човекът може рано или късно да скочи.

Ким огледа набързо разположението на силите и видя, че пресата и зяпачите имат отлична видимост към служебния вход. Щяха да бъдат много разочаровани, ако нищо не се случеше.

Ким плъзна поглед по лицата зад кордона, на които бе изписано искрено любопитство. За миг обмисли дали да не ги остави, където си бяха, за да могат — ако извадят късмет човекът да скочи и се стовари върху асфалта — да чуят лично как костите му се натрошават като клечки за зъби и така да имат удоволствието да сънуват кошмари през следващите няколко месеца. Само процедурните правила я възпряха да вземе това решение.

— Брайънт, трябва ни втори кордон. Всички тези хора да се отстранят зад онзи ъгъл.

Брайънт се обърна и закрещя заповеди към нарастващия брой хора със светлоотразителни жилетки.

— Нека се кача да поговоря с Бари — чу се изведнъж гласът на Алекс Торн. За първи път тази вечер тя се обръщаше лично към Ким.

— Що за глупости говорите, докторе, изключено е.

Ким беше сигурна, че Брайънт би реагирал значително по-професионално, но в момента нямаше време да мисли за по-правилен отговор.

Алекс се огледа наоколо и се усмихна.

— Нямаше как да не ви чуя… Струва ми се, че не разполагате с много други варианти. Познавам Бари. Той ще ме послуша.

Ким се престори, че не я чу и й обърна гръб.

Брайънт се върна.

— Трябва ни нещо, което да омекоти падането.

Ким кимна и после й хрумна идея. Наскоро беше прочела за подобен случай, при който полицаите поставили под самоубиеца детски надуваем замък. Сега обаче човекът беше стъпил на ръб, който опасваше цялата дължина на последния етаж на паркинга, и беше достатъчно да направи само крачка вляво или вдясно, за да падне встрани от нещо толкова малко като надуваем замък.

— Прати няколко униформени да обиколят близките магазини. Да донесат колко може повече платнени градински тенти — тя премери на око височината до четвъртия етаж. — Може да ги наредим по цялата дължина на ръба. В края на краищата, това не е небостъргач: ако скочи, ще омекотят донякъде удара.

— Колкото да оцелее.

— Именно.

Брайънт натисна копчето на радиостанцията си и се зае да предаде заповедта на полицаите от кордона.

— Доктор Фройд тук предложи да иде да поговори с него. Познавала го, знаела историята му.

Брайънт се огледа.

— Май нямаме кой знае какъв избор, началник. Времето си тече.

Идеята никак не допадаше на Ким, но вариантите й наистина се изчерпваха.

— Торн дори не е регистрирана официално като полицейски сътрудник, Брайънт. Представяш ли си какво ще стане, ако…