Катерина де Медичи [bg]

Притеснена да не я забележи жената, наместваща се върху седлото, Мари го целуна припряно по устните и погледна многозначително към мен.

– Ваше Величество! – поздравих с реверанс.

Тутакси пет чифта женски очи забелязаха френския ми воал.

– Дъще! – кралят се усмихна и улови ръката ми. – Колко модерна изглеждате, същинска французойка! Добре дошла в малката ни шайка. Дами, това е скъпата ми дъщеря Катрин. А това, Катрин, са мадам Дьо Маси, херцогиня Дьо Монпансие, мадам Шабо и мадам Дьо Канапле.

Кимнах поред на всяка. Мадам Дьо Маси, вероятно на около осемнайсет и най-плаха от групата, имаше млечно руса коса и тънки, светли, почти невидими вежди. До нея, вече върху седлото, мадам Дьо Монпансие – красива жена с квадратна, мъжествена челюст – се поклони любезно, ала не успя изцяло да прикрие злорадството си от смущението ми, че съм видяла краля да пъха ръка в женска пазва. Мадам Шабо, адмиралска съпруга, се усмихна бегло, сякаш е отегчена и извисена над светската суетня. Мадам Дьо Канапле – Мари, както я нарече кралят – ме изгледа със самодоволни очи с натежали клепки.

Кралят посочи жената, която възсядаше сивата кобила при появата ми.

– А това е любимата ми Ан, херцогиня Д'Етамп.

Усмихна ѝ се разнежено и глуповато.

Всички женски погледи последваха неговия, чакайки знак от Ан. Херцогинята седеше върху малкия си ездитен трон, вдигнала крака върху висока подложка. Полите ѝ се диплеха под подгънатите колене и скриваха краката ѝ. Не достигаше юздата и стоеше, скръстила ръцете си в ръкавици. Един коняр на кон се приближи и хвана поводите на кобилата ѝ.

Херцогинята – крехко създание с големи златистокафяви очи – имаше начервени устни, пълни и удивително подвижни: ту се извиваха в престорена усмивка, ту се изкривяваха презрително, ту се свиваха надменно. Разделена на строг път по средата, косата ѝ с цвят на мед се виеше ситно на къдрави облачета край слепоочията. Диадемата ѝ от златен филигран наподобяваше тиара. От брадичката до върха на ботушите ѝ за езда я обгръщаше роба с висока яка, скроена от същата кожа като кралската. Приемаше обожанието му, сякаш ѝ се полагаше по право – с бегъл, доволен поглед.

Когато наближих, тя обърна многозначително глава като котка, дебнеща плячка, и обходи с поглед обикновената ми безформена мантия, глупавия френски воал върху италианската ми коса, непростимо смуглата ми кожа и изпъкналите ми очи.

– Мадам Дьо Маси – кимнах учтиво. – Мадам Шабо. Мадам Дьо Монпансие. Мадам Дьо Канапле. – Обърнах се към херцогинята и поздравих лаконично: – Ваша Милост.

Устните на херцогинята се свиха в усмивка като розова пъпка, сякаш се опитваше да потисне смеха, предизвикан от силния ми акцент.

– Ваше Височество – произнесе с глас, изненадващо дълбок за толкова малко гърло. – За нас е чест, че ще яздим заедно днес.

В същия момент доведоха коня ми Зевс и той ме приветства с нетърпеливо пръхтене. Втурнах се към него и погалих тъмната му муцуна, шепнейки колко ми е липсвал.