Двор от крила и разруха

Мор се приведе напред и златистата й коса се разля върху раменете й.

— Но Юриан вече участва във войната… Мириам и Дракон, колкото и да не им се иска, винаги са били свързани с него. Ако наистина е тръгнал по следите им, не мога да ги виня.

Лицето на Рис се отпусна за миг.

— Заради това кралят на Хиберн държи Юриан в ръцете си — пророни той. — Затова Юриан работи за него.

Сбърчих вежди.

— Мириам загина. Едно копие я прониза през гърдите по време на последната морска битка — обясни Рис. — Докато я отнесат до брега, кръвта й изтече. Ала Дракон знаеше за свещен, таен остров, където бил скрит предмет с чутовна, страховита мощ. Заведе я там, в Кретея, и с негова помощ я възкреси, направи я безсмъртна. Също както ти си възкресена, Фейра.

Амрен ми беше казала същото още преди месеци — че и Мириам е била възкресена като мен.

Май и тя самата си го спомни и рече:

— Кралят на Хиберн сигурно е обещал на Юриан да проследи въпросния предмет с помощта на Котела. До новия дом на Мириам и Дракон. Нищо чудно двамата да са се досетили и бързо да са напуснали острова.

А в името на отмъщението си, на умопомрачения гняв, който го обсебваше… Юриан щеше да изпълни всяка заповед на Хиберн. За да може собственоръчно да убие Мириам.

— Но къде са отишли? — Погледнах към Азриел, който още стоеше със свръхестествена неподвижност до стената. — Не си се натъкнал на никаква следа от тях?

— Никаква — отговори Рис вместо него. — Изпращахме много разузнавачи, но без резултат.

Потрих лицето си, изоставяйки крехката надежда.

— Щом не можем да разчитаме на съюз с тях… Как да възпрепятстваме съюзяването на другите континентални сили с Хиберн? Да им попречим да изпратят армиите си? — Изтръпнах. — Това е планът ни, нали?

Рис се усмихна мрачно.

— Да. По него работехме в твое отсъствие. — Изчаках да продължи, едва удържайки се да не закрача нервно из стаята. Сребърните очи на Амрен проблеснаха дяволито. — Първо проучих Хиберн. Народът му. Доколкото можех.

Беше ходил в Хиберн…

Рис се подсмихна на тревогата, завладяла лицето ми.

— Надявах се да открия някой тлеещ конфликт там, от който да се възползваме, с чиято помощ да ги сринем отвътре. Народът можеше да се противопоставя на войната, да я възприема като скъпоструващ, ненужен риск. Но след петстотин години, прекарани на онзи остров, с нищожна търговия, нищожни възможности за развитие… Поданиците на Хиберн са жадни за промяна. Или по-скоро за скок в миналото, когато имаха човешки роби, когато не съществуваха прегради, делящи ги от онова, което сега смятат за свое право.

Амрен затвори внезапно книгата пред себе си.

— Глупци. — Поклати глава, люшвайки мастиленочерната си коса, и вдигна смръщен поглед към мен. — Богатствата на Хиберн се изчерпват от векове. Повечето им търговски маршрути преди Войната водеха към Юга, към Черната земя. Но след като тя попадна във владенията на човеците… Не знаем дали кралят на Хиберн умишлено не подновява търговските канали, за да има народът му повече стимул да воюва, или просто е толкова недалновиден, че е оставил всичко да рухне. Факт е обаче, че поданиците му от векове живеят с тази отрова. Хиберн нарочно ги трови със собственото им негодувание заради застоя и мизерията.