Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
— Много Върховни елфи — обади се внимателно Мор — вярват още отпреди Войната, че хората… че те са тяхна собственост. Много Върховни елфи се радваха на безусловни привилегии заради робите си. А когато им отнеха тези привилегии, когато им се наложи да напуснат родината си или да направят място за още Върховни елфи и да преустроят земите си, да създадат нови дори, и то само над стената… Не са забравили този гняв, колкото и векове да минаха. Особено по места като Хиберн, където и територията, и народът останаха почти незасегнати от промените. Те бяха едни от малкото, които не бяха принудени да се разделят с част от земите си заради стената, нито пък благоволиха да отстъпят от тях на елфите, търсещи нов дом. И така в изолацията си, в нарастващата си нищета, в живота без роби, които да им вършат работата… хибернци отдавна започнаха да възприемат времето преди Войната като златна ера. А това след нея — като тъмни векове.
Потрих гърдите си.
— Що за лудост?!
Рис кимна.
— Да, луди са. Но не забравяй, че кралят им дълги години ги е тласкал към подобно тесногръдие. Не е разширявал търговските им канали, не е позволявал на други кралства да вземат от земите, пренасяйки собствената си култура в съседство с тях. Наблюдавал е падението на Верноподаниците във Войната. Как в крайна сметка загубиха, и то не защото противниковите сили ги надвиха, а заради вътрешните си дрязги. Хиберн е имал дълго, дълго време да обмисли грешките им. И как да ги избегне на всяка цена. Затова се е постарал народът му да подкрепя напълно Войната, идеята, че стената трябва да падне заради насажданото вярване, че така някак ще се върнат към онова… „златно минало“. Хибернци възприемат краля и армиите си не като завоеватели, а като освободители на Върховните елфи и всички покрай тях.
Започваше да ми се гади.
— Как е възможно да вярват в подобно нещо?
Азриел прокара белязана ръка през косата си.
— Това се опитваме да разберем. За това се ослушваме в Хиберн. И в кралства като Раск, Монтесере и Валахан.
— Ще ни използват за назидание, момиче — обясни Амрен. — Нас, притианците. Ние бяхме сред най-ревностните защитници на Мирния договор. Хиберн иска да завоюва Притиан не само за да разчисти пътя си към континента, но и за да демонстрира какво се случва с Върховните елфи, подкрепили Мирния договор.
— Но няма ли други кралства да се застъпят за него? — попитах, дирейки отговора по лицата им.
— Не толкова, колкото се надявахме — призна горчиво Рис. — Твърде много са онези, които също са се чувствали потиснати и задушени през последните векове. Искат си обратно някогашните владения отвъд стената, властта и благоденствието, които са им били отнети. Гледището им за миналото е оцветено от петстотингодишната борба за приспособяване и просперитет.
— Може би и ние сме отговорни донякъде — замисли се Мор, — защото не споделяхме с тях достатъчно от богатствата и земите си. Защото позволихме на тази чума да се разпространи.
— Въпросът е спорен — коментира Амрен, махвайки с фина ръка. — Важното е, че не сме изправени пред армия, тръгнала да сее разруха. Те се имат за освободители. Върховни елфи, въстанали срещу стената и решени да си върнат онова, което вярват, че още им принадлежи.
Преглътнах сухо.
— А какво ще е участието на трите кралства, потенциални съюзници на Хиберн? — Погледът ми прескочи няколко пъти между Рис и Азриел. — Казвате, че… че сте ходили и там.
Рис сви рамене.
— И там, и в Хиберн, и по други места… — Зейнах от смайване и той ми намигна. — Все пак трябваше да се занимавам с нещо, за да не страдам по теб.
Мор врътна очи. А Касиан каза:
— Не бива да позволяваме на трите кралства да обединяват сили с Хиберн. Ако изпратят армиите си към Притиан, свършено е с нас.
— Какво да сторим тогава?
Рис се облегна на резбованата рамка на леглото.
— Гледаме да им намираме работа. — Той кимна към Азриел. — Подхвърлихме им малко информация: истини, лъжи и смесица от двете. Освен това разпръснахме малко и сред някогашните ни съюзници, които засега не смеят да ни подкрепят.
Усмивката на Азриел беше като бяла резка. Лъжи и истини — сенкопоецът и шпионите му ги бяха разпространили из други дворове.
Сбърчих чело.
— Разигравате всички дворове на континента?
— Просто се постарахме да се занимават едни с други — поясни Касиан и в лешниковите му очи просветна дяволита насмешка. — Дългогодишните врагове и съперници на Раск, Валахан и Монтесере внезапно получиха сведения, заради които започнаха да се опасяват от нападения. И се втурнаха да подготвят отбранителните си сили. А това подтикна Раск, Валахан и Монтесере да обърнат поглед към собствените си граници вместо към нашите.