Двор от крила и разруха

— Да, такъв съм си — потвърди Рис, — но това не променя факта, че победата е по-важна от отмъщението.

Касиан отвори уста, сякаш се канеше да продължи спора, но Рис обърна поглед към книгите, разпилени по мекия килим.

— Нищо ли няма? — попита той Амрен.

— Не проумявам защо изпрати онези двама палячовци… — тя надникна с присвити очи към Мор и Азриел — … да ме наблюдават.

Ето накъде беше полетял Азриел — към нейния апартамент. За да не зарязва Мор сама на смяна. И все пак тонът на Амрен… свадлив, да, но и някак прикриващ нещо. Начин да потуши уязвимостта в очите на Касиан.

— Не наблюдаваме теб — обясни Мор, потупвайки с крак по килима. — Наблюдаваме Книгата.

И в този миг… усетих я. Чух я.

Амрен беше поставила Книгата на Диханията върху нощната си масичка.

С чаша стара кръв върху нея.

Не знаех дали да се засмея, или да изтръпна. Но се случи второто, когато книгата прошепна: Здравей, сладка лъжкиньо. Здравей, принцесо с…

— О, я да мълчиш! — изсъска Амрен на Книгата, която… наистина замлъкна. — Противна твар. — Измърмори тя и се върна към дебелия том пред себе си.

Рис ми се подсмихна иронично.

— Откакто съединиха двете половини на Книгата, тя се… обажда от време на време.

— И какво говори?

— Пълни небивалици — изплю Амрен, надниквайки смръщено към Книгата. — Просто обича да чува собствения си глас. Като повечето хора, наблъскани в апартамента ми.

Касиан се ухили.

— Май пак сме забравили да нахраним Амрен.

Тя го посочи предупредително с пръст, без дори да вдига поглед.

— Има ли причина, Рисанд, да довлечеш цялата си лаеща глутница в дома ми?

Домът й беше просто грамадно, горе-долу пригодено за живот таванско помещение, но никой от нас не посмя да изтъкне този факт. Вместо това Мор, Касиан и Азриел най-сетне я доближиха, подреждайки се в тесен кръг около работното й място в центъра на стаята.

Рис се извърна към мен.

— Информацията, която ни набави от Дагдан и Брана, потвърждава сведенията, събрани от нас, докато теб те нямаше. Особено за възможните съюзници на Хиберн в други земи, на континента.

— Лешояди — процеди Мор и Касиан я погледна подкрепящо.

Значи, Рис — Рис наистина бе шпионирал, докато Азриел…

Рис изсумтя.

— Умея да се прикривам, другарко.

Стрелнах го кръвнишки, но Азриел се намеси:

— Фейра, от теб очаквахме точно да потвърдиш бъдещите ходове на Хиберн.

— Защо?

Касиан скръсти ръце.

— Нямаме почти никакъв шанс да надвием сами хибернската войска. Ако към тях се присъединят и армии от Валахан, Монтесере и Раск…

Той очерта с пръст линия по мургавото си гърло.

Мор го сръчка в ребрата. Касиан й отвърна със същото, а Азриел поклати отчаяно глава. Около върховете на крилата му се увиваха сенки.

— Тези три кралства… толкова ли са силни?

Навярно глупав въпрос, демонстриращ колко малко знаех за елфическите земи на континента, но…