Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
— Ранен съм зле. — Крас направи жест с ръка, за да отхвърли обвинението. — Сега времето е всичко! Трябва да достигна Алекстраза и да й кажа всичко, което знам. Можеш ли да ме отведеш при нея?
— Просто така? Наистина си арогантен като дракон! Защо да рискувам да навлека на расата си нанасянето на оскърбление на горското божество само заради съмнителната ти идентичност? Той ще разбере, че е бил наблюдаван, и ще вземе мерки.
— Защото потенциалната опасност за света е по-важна от обидата към гордостта на полубога. — Драконовият магьосник си пое дълбоко дъх и добави: — И ако само ми позволиш, ще ти разкрия какво искам да кажа…
— Не зная дали мога да ти имам доверие — отвърна тъмният пазач и наклони глава на една страна. — Но в твоето състояние не мисля че имам и причини да се боя от теб. Ако знаеш как… покажи ми какво оцветява с такава Неотложност думите ти.
Крас се въздържа от отговор на провокацията, въпреки растящата си неприязън към този арогантен дракон.
— Ако си готов…
— Направи го.
Умовете им се докоснаха… и Крас разкри истината.
Другият залитна назад под напора на интензивните образи. Сенчестата магия пред лицето му за миг загуби плътността си и разкри странна гущерово-елфска комбинация, застинала в изражение на пълно неверие.
Но сенките се завърнаха със същата скорост, с която бяха изчезнали. Наблюдателят явно все още осмисляше видяното, но въпреки това си възвърна част от хладнокръвието.
— Всичко това е невъзможно…
— Но доста вероятно, бих казал.
— Това са само образи от въображението ти!
— Иска ми се да бяха — отбеляза Крас тъжно. — Сега разбираш ли защо трябва да говоря с кралицата?
Събеседникът му поклати глава:
— Това, което искаш, е…
Двата дракона замръзнаха на място, почувствали едновременно приближаването на огромна сила.
Ценариус. Полубогът се беше завърнал неочаквано.
Наблюдателят незабавно започна да се оттегля. Крас протегна ръка напред, изплашен, че това може да е последният му шанс:
— Не. Не можеш да си позволиш да игнорираш това! Трябва да видя Алекстраза!
Ръката му премина над цветята. Те реагираха веднага, отвориха се широко и го поръсиха с магически прашец.
Светът се олюля около него. Залитна напред и се свлече сред лехата.
Внезапно го поеха силни ръце. Чу тихо съскане, породено от безпокойство, и разбра, че другият дракон го е хванал.
— Пълен глупак ссссъм да правя това! — изстена наблюдателят.
Крас мълчаливо благодари на дракона за решението му, докато внезапно в угасващото му съзнание не се появи осъзнаването на случващото се. Опита се да каже нещо, но устата му не пожела да проработи.
И докато припадаше, последните му мисли вече не бяха изпълнени с благодарност към другия дракон… а по-скоро с ярост към самия него, че не е направил така, та и Ронин да бъде включен в бягството.
Пантерите тичаха през гъстата гора, а тази на Брокс се носеше с такава ярост, че безпомощният орк едва успяваше да остане на седлото. Въпреки че беше свикнал да язди огромните вълци, отглеждани от собствения му народ, движенията на котката се различаваха в някои тънкости и той постоянно се олюляваше.
Малко по-напред се носеше сянката на Малфурион, приведена ниско над собствения му звяр, насочвайки го с вещина в една или друга посока. Брокс се радваше, че спътникът му има някаква пътека наум, но се надяваше, че ужасното пътуване няма да продължи още твърде дълго.
Скоро щеше да се развидели. Оркът мислеше, че това е лошо, защото на светлината на слънцето щяха да се виждат от много далеч, ала Малфурион отвърна, че идването на деня е в тяхна полза. Ако Лунната стража ги преследваше, силите на магьосниците щяха да са по-слаби с отминаването на мрака.
Разбира се, оставаше да се справят и с войниците.
Зад гърбовете им Брокс можеше да чуе приближаващите звуци на преследвачите. Рогове, далечни викове и от време на време изръмжаването на друга пантера. Бе предположил, че планът на Малфурион е по-добър от това просто да се надява, че ще надбягат другите ездачи, но очевидно случаят не беше такъв. Спасителят му не беше войн, а просто добра душа, която искаше да стори това, което смята за правилно.