Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Изобретателят бил Хенри Робинсън Палмър. Другите му две идеи били изпреварили времето си с много: монорелсата и стандартните контейнери. Роден през 1795 г. в Източен Лондон, син на свещеник, той чиракувал за инженер, работил десет години за великия строителен инженер Томас Телфорд и е основател на Институцията на строителните инженери. През 1826 г. той бил назначен да надзирава разширяването на док в Източен Лондон. След като завършил изкопните работи и шлюзовете, насочил вниманието си към сградите. Явно се е натъкнал на идеята да използва железен лист за покрива на открит навес, но за да го направи по-здрав, го прекарал през валци, за да му придаде форма на синусоидна вълна. На 28 април 1829 г. патентовал „използването или приложението на набраздени, врязани или гофрирани метални листове или плочи за покриви и други части от сгради“. Така железният лист ставал много по-здрав, по-як и можел да покрие голяма площ без допълнителни подпори, като издържал на натоварване примерно от сняг. Родила се нагънатата ламарина.
При доковете гофрирането се извършвало на място и била издигната първата сграда с нагънат самоподдържащ се покрив от чугун. Джордж Хъбърт, редактор на „Изкуства и науки“, я посетил скоро след това и бил запленен от „наскоро изобретения покрив на г-н Палмър“. „Жлебовете или, както бихме могли да кажем, сводовете и вдлъбнатините придават голяма здравина“, предава точно Хъбърт, така че лист метал с дебелина само една десета от инча (2,54 мм – бел. прев.) можел да осигури здрав покрив с дължина пет метра и половина: „Смятаме, че това е най-лекият и най-здравият покрив (спрямо тежестта му), създаван някога от човек от дните на Адам насам“.
Гофрираното желязо се развило оттогава с редица патенти за подобренията. Десет години по-късно например процесът на галванизиране, изобретен от Станислас Сорел във Франция, предпазил желязото от ръждясване с тънък слой цинк, а така гофрираното желязо имало много по-дълъг живот. По-късно през века стоманата заменила кованото желязо като основна съставка. Основният дизайн обаче си останал почти непроменен.
Палмър продал патента на помощника си Ричард Уокър, който заедно със синовете си щял да доминира индустрията десетилетия наред. Забогатял преди изтичането на патента през 1843 г. Едва след това цените паднали и пазарът се разширил светкавично. Затова правата върху интелектуалната собственост както обикновено само забавили иновацията.
През 1837 г. Уокър рекламирал гофрираното желязо в Австралия, континент, който щял да прегърне новия материал по-силно от всеки друг. „Австралия е без никакво съмнение духовният дом на гофрираното желязо“, пишат Адам Морнмънт и Саймън Холоуей в тяхната история за материала през 2007 г. Устойчивостта срещу термити и пожари, ниското тегло и готовността му за употреба в страна с оскъдна работна сила били силни препоръки за гофрираното желязо пред колонистите на австралийския континент. През 1853 г. Самюъл Хеминг транспортирал цяла завършена църква от Лондон до Мелбърн срещу 1000 паунда, а оттам тя била закарана до Гисбърн с волски каруци и била сглобена срещу още 500 паунда.
През 1885 г. Австралия била най-големият пазар за стоката в света, а през 1970-те години австралийската фирма Би Ейч Пи, която патентовала цинк-алуминиевата стомана, гофриран материал от стомана, но покрит с 55 процента алуминий, 43,5 процента цинк и 1,5 процента силиций. Той е по-устойчив на корозия от обикновената стомана в цинково покритие. Наскоро мястото на гофрираното желязо в историята на Австралия го направи моден материал за архитекти и хора на изкуството: откриването на Олимпийските игри в Сидни включваше специално композирана „Ламаринена симфония“ в негова чест, а скулп-торката Розали Гаскойн използвала материала за творбите си.
От Австралия навикът да се строи с гофрирано желязо се прехвърлил в Африка, където бумът в златодобива в Южна Африка в края на 1800-те години зависел жестоко от произведеното в Австралия гофрирано желязо, което било прекарвано с кораби до Дърбан и пренасяно във вътрешността от хамали. От него се правело всичко: покриви, стени, цистерни за вода, цели сгради. През Бурската война британците строили постове с двойни стени гофрирано желязо и пълнеж от дъски между тях за защита на железопътните линии. От окопите на Първата световна война до китобойните в Южна Джорджия гофрираното желязо е важна част от конструкциите на двайсети век. Хижата на Нисен, полуцилиндрично убежище от гофрирано желязо, измислено от американския инженер Норман Нисен, била евтина, безопасна и бърза за издигане и се доказала и в двете световни войни.