Човек без куче [bg]

17

Преди да се отправи към „Алведер“ 4, откъдето бил подаден сигналът за двамата изчезнали, Гунар Барбароти се отби в участъка, за да получи кратка информация по случая от колегата Йералд Боргсен, роден в Норвегия и известен с прозвището Тъжния заради неизменния си меланхоличен вид. Тъжния работеше в участъка от пет години и по думите на Бакман притежаваше удивителна професионална лоялност. Трийсет и пет годишен, живееше в къща извън града, във Винге, със съпругата си и двете им деца. Боргсен никога не се включваше в извънработните инициативи на колегите, например неизменно отказваше да излезе с тях на бира. Общо взето нямаше никакви особени интереси и като цяло изглеждаше малко тъжен.

Но безспорно беше честен и компетентен служител на реда.

Боргсен въведе Гунар в случая за десетина минути. Подготвил резюме на две страници формат А4, той го прочете делово.

Карл-Ерик Хермансон, шейсет и пет годишен, бивш учител в местната гимназия, пенсиониран наскоро, подал сигнал за двама безследно изчезнали: синът му Роберт Хермансон, трийсет и пет годишен, дошъл на гости на родителите си и изчезнал през нощта в понеделник (19 декември) срещу вторник (20 декември), и внукът му Хенрик Грунт, деветнайсетгодишен, изчезнал следващата нощ, тоест между 20 и 21 декември. И Роберт, и Хенрик били в Шумлинге по повод двоен юбилей в семейството. Карл-Ерик Хермансон навършвал 65, а дъщеря му Ева — майката на Хенрик — 40.

Понастоящем Роберт Хермансон живеел в Стокхолм, а постоянният адрес на Хенрик Грунт бил в Сундсвал, където е домът на родителите му, но той имал и стая в студентско общежитие в Упсала. Там следвал първа година право. През януари се очаквало да завърши зимния семестър. Изпитите били насрочени за началото на новата година.

Подателят на сигнала, Карл-Ерик Хермансон, бил в неведение какво може да се е случило на двамата изчезнали, нито дали двата случая са свързани. Към десет часа предната нощ полицията започнала акция по издирването им, но засега нямало данни някой да ги е виждал.

Господин Хермансон пропуснал да спомене, че първият изчезнал, Роберт Хермансон, всъщност е нашумелият герой от риалити предаването „Пленниците на Ко Фук“.

— Роберт Чекиджията? — озадачен, попита Барбароти.

Тъжния не се осмели да изрече прозвището, но кимна.

След като излезе от участъка, Гунар си спомни коментара на Асюнандер за случая: „странна история“.

Комисарят, който никога не преувеличаваше, едва ли го бе направил и сега. Гунар Барбароти се качи в колата и пое към „Алведер“. Не един, а двама души изчезват по време на най-тъмното денонощие в годината. Странно? Меко казано.