За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

Плъзна се в стола и започна да чука по клавиатурата на компютъра.

— Толкова ли е важен? — изви вежди Корделия.

— Тихо! По-късно ще ти обясня.

Писането продължи десетина минути, после нотата бе изпратена по електронен път в компютъра на командващия.

Дишането на Ботари беше стабилно, но лицето му запази мъртвешкия си цвят.

— Сега какво ще правим? — попита Корделия.

— Ще чакаме, какво друго? И ще се молим дозата да е точна… — Очите му гневно стрелнаха Илиан: — Ще се молим и този приятел да не получи нервно разстройство, разбира се!

— Не е ли по-добре да потърсим начин да ги разкараме оттук? — гневно извика Илиан.

— Само ако имаш конкретно предложение — отвърна Воркосиган и започна да зарежда компютъра с новополучените дискети. — Моята кабина има две основни предимства пред всяко друго скривалище на кораба. Разбира се, ако си толкова добър, колкото твърдиш… Първото е, че тя не се наблюдава нито от главния политически офицер, нито от хората на принца…

— Готов съм да заложа репутацията си за това! — вирна брадичка младежът.

— В момента си заложил живота си, затова гледай да не бъркаш! Второ, в коридора има въоръжена охрана и никой не може да припари дотук. Мисля, че това е повече от достатъчно…

Илиан отчаяно извърна очи.

— Забавих претърсването колкото мога! Продължа ли да шикалкавя, подозренията неминуемо ще се насочат към мен.

— Ще се задържи ли положението такова още 24 часа?

— Може би — намусено отвърна Илиан, а в очите му се появи открито подозрение: — Намислил сте нещо, нали, сър?

— Аз ли? — попита Воркосиган, без да прекъсва работата си. Цветни отражения от екрана тичаха по безстрастното му лице. — Просто се надявам на някоя благоприятна възможност. Когато принцът отлети за Ескобар, същото ще сторят и повечето от тайните агенти на негово разположение. Търпение, Илиан…

Набра един код на конзолата и доближи устни до микрофона:

— Воркосиган търси тактическата зала.

— Командор Вен слуша, сър.

— А, Вен, ти ли си? Слушай ме внимателно: от момента, в който принцът и адмирал Ворхалас излетят, искам пълна информация за обстановката, ще ми я изпращаш на всеки кръгъл час. Ако се появи нещо непредвидено, веднага ще ме уведомиш.

— Слушам, сър. Принцът и адмиралът току-що тръгнаха, сър.

— Много добре, действай.

Облегна се назад и започна да барабани с пръсти по бюрото.

— Е, сега не ни остава нищо друго, освен да чакаме. Принцът ще влезе в орбита около Ескобар най-рано след дванадесет часа. Веднага след това започва операцията по приземяването. Един час сигналът ще пътува от Ескобар дотук, още един — за нашите сигнали натам. А в рамките на два часа не е изключено битката да свърши… Можем да скъсим времето за комуникация, само ако принцът разреши да напуснем орбиталната станция.

Небрежният тон не успяваше да прикрие вътрешното му напрежение, съветът му към Илиан звучеше съвсем не на място. Очевидно не забелязваше околната обстановка, умът му бе с армадата, която свиваше железния си обръч около Ескобар. Блестящите и бързи като светкавици куриерски кораби, заплашителните крайцери, тежките транспортни кораби, претъпкани с войници… Пръстите му механично прехвърляха една светлинна писалка, но очите му не я виждаха.