![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
— Няма ли да е по-добре, ако похапнете, сър? — обади се Илиан.
— Какво? О, да, защо не… Корделия сигурно вече умира от глад…
Илиан тръгна към кухненския блок, а Воркосиган поработи още известно време с компютъра, после въздъхна и го изключи.
— Май трябва да помисля и за малко сън — каза. — За последен път спах на борда на „Генерал Ворхартунг“ на път за Ескобар. Преди ден и половина… Точно, когато са те пленили.
— Плениха ни малко по-рано — отвърна Корделия. — Почти цял ден ни влачиха на буксир.
— Поздравявам те за майсторската маневра — усмихна се Воркосиган. — Доколкото разбирам, онова там не е бил истински боен кораб…
— Не мога да ти кажа.
— Някои хора искат да си припишат унищожението му…
— Лично на мен ми е все едно — заяви тя и с мъка скри усмивката си. После се стегна в очакване на нови въпроси, но той побърза да смени темата.
— Бедничкият Ботари! Много ми се иска да бъде награден от императора… Страхувам се обаче, че едва ли мога да постигна това. Най-много да го уредя в добра болница.
— Защо императорът е поверил командването на Ворутиер, след като толкова го мрази?
— Защото беше човек на Гришнов и постоянно се перчеше с този факт. Освен това бе любимец на принца…
— Накара ме да се почувствам така, сякаш гледам в очите самия дявол! Не мисля, че след този инцидент нещо може да ме уплаши…
— Гес Ворутиер? Дребен разбойник и нищо повече. Старомоден садист, който си пада по мъченията. Истинските престъпления се вършат от онези в разкошните зали с копринени тапети, които търгуват със смъртта на едро, с цели кораби… Вършат го безстрастно, без да се вълнуват, обладани от страх пред едно въображаемо бъдеще… Мислят, че предотвратяват някакви престъпления в това бъдеще, но на практика те самите са престъпници… — гласът му спадна и премина почти в шепот.
— Командор Воркосиган… Арал… Какво те яде отвътре? Толкова си възбуден, че очаквам всеки момент да тръгнеш по тавана!
— Наистина се чувствам така — отвърна той с кратък смях. — Предполагам, че е от принудителното очакване. Хич не ме бива в този спорт, а това е сериозен недостатък… Завиждам ти за търпението… Спокойна си като лунен лъч върху планинско езеро.
— Красиво ли е това?
— Изключително!
— И на мен ми прозвуча така. За съжаление ние нямаме нито лунни лъчи, нито планински езера…
Сърцето й се стопли от косвения комплимент.
Появи се Илиан с поднос в ръце и Воркосиган замълча. Хапнаха, после командорът реши да поспи. Изтегна се на леглото и затвори очи, но скачаше на всеки кръгъл час да провери новите данни от фронта.
Изправен зад гърба му, лейтенант Илиан внимателно следеше обясненията на схемите.
— Всичко ми изглежда наред — обади се по някое време той. — И не разбирам защо сте толкова неспокоен. Операцията има всички изгледи да приключи успешно, въпреки предимството по отношение на ресурсите, което е на страната на Ескобар. Ако действаме бързо, те нямат никакви шансове да се възползват от него.
Опасявайки се от нова кома, тримата единодушно решиха да не инжектират друга доза приспивателно на Ботари. Сержантът седеше в ъгъла, прегънат надве, съзнанието му ту се проясняваше, ту отново потъваше в мъглата на съня. Но и в двете състояния го измъчваха ужасни кошмари.
По някое време Илиан се оттегли в кабината си да поспи, Корделия също задряма. Този път нищо не смути почивката й — събуди се едва когато Илиан се появи с нов поднос в ръце. Заключена между металните стени на кабината, тя започна да губи ориентация. Почти не беше в състояние да определи дали е ден, или нощ… За разлика от нея, Воркосиган следеше хода на времето с точност до минута. След храната отскочи до банята и излезе оттам свежо обръснат, облечен в чиста и безупречно изгладена зелена униформа. Като че ли му предстоеше аудиенция при императора.
Очите му пробягаха по последната информация на екрана.
— Започнаха ли прехвърлянето на пехотата? — попита Корделия.
Той погледна хронометъра на ръката си.
— Преди около час. Всеки момент ще пристигнат първите официални сведения…
Вече беше спокоен. Седеше пред екрана без да помръдва, лицето му сякаш бе изсечено от камък.
Скоро сведенията започнаха да текат на екрана. Воркосиган се раздвижи и се зае да сортира информацията. Изведнъж потокът от цифри и диаграми изчезна, вместо него на екрана се появи лицето на командор Вен.