![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
— Всичко е отдавна мъртво и погребано.
— Амин — въздъхна Ворхалас и механично се прекръсти. Жест, който съдържаше не толкова вяра, колкото дългогодишен навик.
— Какво представлява тази Колония на прокажените? — не успя да сдържи любопитството си Воркосиган.
— Не си ли чувал за нея? — изненадано го погледна Ворхалас, после поклати глава: — Всъщност, точно това можеше да се очаква… Нима никога не си се питал защо твоите екипажи гъмжат от откачени типове?
— Никога не съм очаквал да ми изпратят каймака на армията…
— Твоите екипажи получиха прякора си в щаба… „Колонията на прокажените на Воркосиган“…
— И аз — старши-прокажен, а? — Воркосиган беше по-скоро развеселен, отколкото обиден. — Е, след като това е най-лошото, с което разполага армията, все пак имаме известни шансове… Пази се, моля те! Никак не се виждам като заместник на принца!
Ворхалас се засмя и стисна протегнатата му ръка. На прага се спря и попита:
— Как мислиш, дали ще контраатакуват?
— Господи! Разбира се, че ще контраатакуват! Тук не става въпрос за някакви търговски спорове, хората се бият за собствените си домове!
— Кога?
Воркосиган се поколеба само за миг, после тръсна глава:
— Най-вероятно, след като започнете да прехвърляте пехотата, но далеч преди да сте свършили. Това е най-подходящото време, евентуалното отстъпление ще предизвика пълен хаос. Совалките няма да знаят дали да излитат, или да се приземяват, корабите-майки ще бъдат подложени на интензивен обстрел… Необходимите доставки няма да се приземят, на тяхно място ще кацнат ненужните… Връзката с щаба ще бъде прекъсната и операцията ще се окаже в ръцете на някой неопитен младок…
— Стига, тръпки ме побиват като те слушам!
— Ами да, какво друго очакваш? Опитай се да протакаш, отлагай старта до последния момент… През това време проведи допълнителен инструктаж на корабните командири… Те трябва да имат кристално ясни заповеди и стриктно да се придържат към тях.
— Принцът не е на твоето мнение…
— Естествено, той мисли единствено за парада след победата.
— Какво ще ме посъветваш?
— Този път не съм твой командир, Ръф…
— Вината не е моя, опитах се да те препоръчам на императора…
— Зная. Аз пък препоръчах теб. Не бих приел този пост за нищо на света!
— И се насадихме на онзи извратен тип Ворутиер! — въздъхна Ворхалас. — Нещо не е наред, приятелю…
Воркосиган внимателно го насочи към вратата, затвори я зад гърба му и изпусна въздишка на облекчение. Остана на място, дълбоко замислен. После вдигна очи и срещна погледа на Корделия, върху устните му се появи иронична усмивка.
— Нямаше ли някаква пиеса на тази тема? Древните римляни празнуват поредната победа, но край тях винаги се навърта един мрачен тип и шепне в ушите им, че всички сме смъртни… Вероятно и те са го приемали като трън в задника…
Корделия запази мълчание.
Воркосиган и Илиан влязоха в банята и освободиха Ботари от оковите на малката седяща вана. Помъкнаха го навън, после Воркосиган изведнъж се закова на място.
— Той не диша!
Илиан изпусна въздуха от гърдите си с пронизително свистене, издърпа тялото на сержанта и го просна по гръб на гумирания мокет. Воркосиган залепи ухо на гърдите му, пръстите му трескаво започнаха да търсят пулс.
— Кучи син! — изръмжа той, вдигна юмруци и ги стовари с пълна сила върху гръдния кош на Ботари. После отново залепи ухо до униформата му. — Нищо!
Облегна се назад, лицето му беше смръщено.
— Илиан! Бягай да намериш глупака, който ти е дал тази котешка пикня! Поискай му противоотрова и веднага се връщай! Но внимавай!
— Как да… — започна Илиан, преглътна и добави: — Защо вие не… — Размаха ръце в знак на отчаяние и хукна навън.
Воркосиган премести поглед върху лицето на Корделия.
— Имаш избор, в случай че искаш да ми помогнеш — да натискаш гърдите му или изкуствено дишане, уста в уста…
— Предпочитам да натискам гърдите му — отвърна тя. Коленичи до Ботари, а Воркосиган застана зад главата му, наведе я назад и му вкара първата порция въздух. Корделия залепи длани за гърдите му и натисна с всичка сила. Продължи по същия начин с високо темпо, скоро на челото й се появиха ситни капчици пот. Ръцете й се разтрепериха, под лъжичката й се появи остра болка.