Защото вярваш в любовта

Лицето на херцога почервеня и той даде воля на гнева, който го гризеше от десетилетия.

— Майка ти каза истината. Създал те е Родерик, по-младият ми брат. Веднъж ги заварих в леглото.

Бенфийлд пое шумно въздух. Лицето му побеля. И той като Майкъл беше шокиран от чутото.

— Тя не понасяше да й изневерявам. Затова реши да ми се отплати със същата монета — продължи безмилостно херцогът. — Заяви ми, че била омагьосана от Родерик — той бил много по-красив и се справял по-добре в леглото. Трябвало да й бъда благодарен, защото, ако с Бенфийлд се случи нещо, следващият херцог ще бъде също Кениън. Благодарен! Тази мръсница — тази невярна, отвратителна мръсница! Знаеше, че нямам друг избор, освен да те приема, и се наслаждаваше на мъките ми.

Херцогът се закашля и Бенфийлд поднесе към устата му чаша вода, но той я отклони.

— Родерик не можа да ми прости, че съм по-големият. Джорджиана му даде възможност не само да ме направи рогоносец, но и синът му да наследи титлата. Двамата бяха достойни един за друг.

Майкъл имаше чувството, че кръвта е спряла да се движи в тялото му. Дробовете му не поемаха въздух. Значи беше създаден само за да играе решаващата пешка между мъж и жена, които се презираха. Нищо чудно, че детството му беше изпълнено с омраза.

— И защо решихте да разкриете истината?

— Всеки мъж има право да знае кой е баща му. — Херцогът отново изкриви уста. — Тъй като Бенфийлд ще бъде глава на семейството, той също трябва да знае истината. Може би най-после ще се потруди да създаде наследник. Той е с меко сърце и сигурно щеше да те признае за член на семейството, ако не бях казал истината.

— Не се тревожете — отвърна Майкъл, неспособен да скрие горчивината си. — Никога не съм имал истински брат.

— И ти си като Родерик — изхърка херцогът. Лицето му пламтеше от гняв. — Същите проклети зелени очи. Умен, силен, нагъл, във всичко по-добър от собствения ми син. — Той се направи, че не е чул задавения вик на Бенфийлд, и заключи: — Трябваше да те пратя в изгнание на Западноиндийските острови, както направих с Родерик.

Майкъл неволно вдигна ръка да го удари. Този човек го беше измъчвал през целия си живот и дори накрая не искаше да се примири. Но каква полза? Херцогът умираше и омразата, която беше подхранвал с години, го наказваше. Най-добре беше да се държи на разстояние.

— Благодарен съм ви, че най-после бяхте честен с мен, сър. Желая ви спокойна смърт. Сбогом.

Костеливите пръсти на херцога се вкопчиха в одеялото.

— Презирах факта на съществуването ти… но те уважавах. Ти беше великолепен офицер, освен това създаде цяло състояние от мизерния дял на младия син. Исках наследник като теб. — Той хвърли презрителен поглед към Бенфийлд и отново впи поглед в Майкъл. — Исках още един син, а се роди ти!

— Ако ме искахте, щях да бъда ваш син и да ви обичам — отговори през стиснати зъби Майкъл и тъй като усещаше, че ще рухне, закрачи към вратата.