Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Бенфийлд му препречи пътя и го улови за ръката.
— Майкъл, почакай!
— Не. Херцогът каза всичко, което имаше да каже. — Майкъл изтръгна ръката си. — Не се бой, никога няма да престъпя прага ти. Желая ти много радост с наследството.
Бенфийлд отвори уста да каже още нещо, но леденият поглед на Майкъл не му позволи да го стори.
Майкъл отвори вратата към дневната. Клаудия и останалите зяпнаха любопитно, опитвайки се да разберат какво се е случило. Без да поглежда настрани, той прекоси стаята и излезе в коридора. Слезе по стълбището, като се държеше здраво за парапета, за да не падне. Мина покрай иконома и пое дълбоко хладния вечерен въздух. Задушаващата горещина в дробовете му намаля.
Значи беше незаконороден. Това обясняваше всичко: явната омраза на херцога, начина, по който майка му го милваше и глезеше, когато беше в настроение. Клаудия и Бенфийлд усещаха отвращението на херцога и също се отнасяха с пренебрежение към брат си. Те трябваше да бъдат семейство, а станаха врагове.
Майкъл не познаваше Родерик. Той беше починал в Западна Индия, когато синът му беше още дете. Имаше само смътни спомени за старата бавачка на Кениънови, която му разказваше, че приличал досущ на бедния си мил чичо. Старицата явно е знаела нещо, каза си с неволна усмивка Майкъл.
Вместо да се върне в дома на Люсиен, той тръгна в обратна посока. След като първият шок премина, новината за произхода му прозвуча странно освобождаващо. Станалото не беше по негова вина. Той не беше извършил нищо лошо, за да заслужи немилостивата критика и бруталното отношение на баща си — не, на херцога. Когато го изпратиха в Итън, вместо в Хароу, традиционното училище на Кениънови, не е било заради личния му провал.
Всичките му опити да бъде най-добрият, да се покаже достоен, бяха предварително осъдени на провал, защото нищо не можеше да накара херцога да го приеме. Ала старанията не бяха напразни. Те оформиха характера му, направиха го такъв, какъвто беше сега Тъй като се чувстваше аутсайдер, той разви симпатия към други аутсайдери, необичайна за сина на херцог. Така си спечели приятели като Никълъс, Кенет и други, които обогатиха живота му.
Макар и неприятни, новините не бяха от значение. Той беше същият човек, с всичките си грешки и предимства. Ако кажеше истината на приятелите си, те нямаше да се развълнуват особено. Те му помогнаха, когато беше млад, и сега нямаше да го изоставят. Инвестициите в минното дело му донесоха цяло богатство и му помогнаха да докаже, че не се нуждае от помощта на херцога. Той беше постигнал много и не го беше грижа, че няма да наследи част от богатството на Кениън.
Той се опита да разтълкува миналото от гледна точка на онова, което беше научил днес. Не беше загубил семейството си, защото никога не беше имал такова. Освен това вече не мразеше херцога. Ако беше добър човек, той щеше да се отнася търпимо към извънбрачното дете на жена си, но херцогът не беше добър човек. Той беше жесток, не обичаше никого, дори собствения си син. Майкъл си спомни колко презрително се изказа херцогът за Бенфийлд и потръпна. Стивън беше горд и държеше много на титлата, която щеше да наследи. Сега сигурно се радваше, че се е отърват от така наречения си брат, който го засенчваше.
След като си възвърна душевния мир, Майкъл се върна в Стратмор Хаус. Радваше се, че е научил истината и вече няма да живее в незнание. Въпреки това се чувстваше изтощен почти като по време на дългото си възстановяване след Ватерло. Отново благодари на небето за Никълъс и Клер, които го приеха в дома си и се грижиха за него като за брат. С такива приятели не му трябваше семейство.
Спокойствието му не трая дълго. Един прислужник го посрещна в антрето и му подаде картичка.
— Една дама ви чака, милорд.
Когато вратата на салона се отвори и Катрин чу познатите стъпки, сърцето й заби като безумно. Тя си наложи сериозната маска на Света Катерина и се извърна бавно от прозореца.
Когато го видя в парка, Майкъл изглеждаше по-млад и безгрижен. Днес обаче установи, че бръчиците около очите му са станали по-дълбоки, а в очите му се таи напрежение. Ала гласът му беше все така сърдечен.
— Катрин!
— Много съжалявам, ако се явявам ненавреме, лорд Майкъл — проговори несигурно тя.
Той спря за миг, за да се овладее, и прекоси салона.
— Откога сте толкова официална, Катрин? — Гласът му не издаваше дори частица от бурните чувства, които го вълнуваха. — Много съм щастлив да ви видя отново. Красива сте както винаги.
Той взе ръцете й и в продължение на един дълъг миг беше готов да стори нещо непростимо. Мигът отлетя, той се наведе и я целуна леко по бузата. Целувка на приятел. След това пусна ръцете й и отстъпи назад.