Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Защо винаги трябва да обичаш грешните неща, Бела?
— Не мисля, че е така.
Прочистих гърло, за да мога да направя гласа си твърд, точно както желаех.
— Повярвай ми.
Започнах да ставам.
— Къде отиваш?
— Няма полза от мен тук.
Вдигна тънката си ръка, молейки:
— Не си тръгвай.
Можеш да усетя пристрастеността в мен, опитвайки се да ме накара да остана около нея.
— Нямам място тук. Трябва да се връщам.
— Защо дойде днес? — попита тя, все още протягайки се.
— Само за да видя, че наистина си жива. Не повярвах, че си болна, както каза Карлайл.
Не можех да разбера от лицето й дали наистина повярва на това.
— Ще дойдеш ли отново? Преди…
— Няма да вися тук и да те гледам да умираш, Бела.
Тя потрепери.
— Прав си, прав си. Трябва да вървиш.
Запътих се към вратата.
— Чао — прошепна зад мен. — Обичам те, Джейк.
За малко да се върна. За малко да се обърна и да падна на колене, започвайки отново да се моля. Но знаех, че трябва да напусна Бела, да се махна от хладнокръвния й провал, преди да ме убие, както щеше да убие и него.
— Разбира се, разбира се — промърморих, докато излизах.
Не видях нито един от вампирите. Игнорирах колелото си, стоейки сам самичък в средата на ливадата. Вече не беше достатъчно бързо. Баща ми щеше да откачи, както и Сам. Как ли ще реагира глутницата, от това, че не са ме чули да се превръщам? Дали ще си помислят, че Кълънови са ме хванали, преди да съм имал шанс? Разголих се, не интересувайки се дали някой може да гледа, и започнах да бягам. Започнах да вървя в половин вълча крачка.
Те наблюдаваха. Ама разбира се, че да.
«Джейкъб, Джейк…» — прозвучаха осем гласа, с успокоение.
«Върни се вкъщи веднага» — заповяда Алфа гласът. Сам беше бесен.
Усетих Пол да изчезва и знаех, че Били и Рейчъл чакаха да разберат какво се е случило с мен. Пол беше твърде развълнуван да им предаде добрите новини, че не съм вампирско куче, слушайки цялата история.
Не беше необходимо да съобщавам на глутницата, че съм по пътя — можеха да видят гората зад мен, докато спринтирах към дома. Също така нямаше нужда да им казвам, че съм на път да полудея. Боледуването в главата ми беше очевидно.
Видяха целия ужас — подутия корем на Бела, дрезгавия й глас: «… просто е силен, това е всичко…», изтормозения човек в лицето на Едуард: «… гледайки я болна и пропиляна… виждайки как я наранява…», Розали — навеждайки се върху отпуснатото тяло на Бела: «Животът на Бела, не означава нищо за нея…» — и за пръв път никой нямаше какво да каже.
Шокът им беше просто тих крясък в главата ми. Без думи.
Бях на половината път за вкъщи, преди някой да се възстанови. Тогава всички започнаха, да бягат, за да ме посрещнат.
Беше почти тъмно — облаците покриваха залезът напълно. Рискувах да пробягам през пътя и успях без да ме видят. Срещнахме се на около десет мили от Ла Пуш, на сечището изоставено от дърварите. Беше извън пътя, обвито между два шпора на планината, където никой няма да ни види. Пол ги намери, точно когато и аз го направих, така че глутницата беше завършена.
Бърборенето в главата ми, беше пълен хаос. Всички крещяха наведнъж.
Козината на Сам беше напълно права и той ръмжеше в продължителен писък, докато се движеше напред-назад в кръга. Пол и Джаред се движиха като сенки зад него, ушите им плоски от страни на главите им. Целият кръг беше обезпокоен, на крака и ръмжейки тихо.
В началото, ядът им беше неопределен и аз бях причината. Но бях прекалено голяма развалина, за да ме е грижа. Можеха да ми направят какво поискат за избягване на заповеди.
И тогава, нефокусираното объркване на мисли, започна да се движи наведнъж.
«Как е възможно? Какво означава това? Какво ще бъде?»
«Не безопасно. Неправилно. Опасно.»
«Неестествено. Чудовищно. Отвратително.»
«Не можем да го позволим.»
Глутницата беше в синхронизирано темпо сега, мислейки в синхрон, всички освен мен и още един. Стоях до който и да е брат, твърде замаян, за да погледна, с което и да е от очите ми, или пък с ума ми, и да разбера кой е до мен, докато глутницата обикаляше около нас.
«Общо приятелството не включва това.»
«Това поставя всички в опасност.»
Опитах се да разбера спираловидните гласове, да следя обикалянето в кръг, което мислите следяха на къде водят, но нямаше никакъв смисъл. Сцените, които са в центъра на мислите им са моите сцени — почти всичките. Синините на Бела, разгневеното лице на Едуард.