Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
След като се плъзга доста време по нещо като каменна пързалка, най-после стъпи на студена влажна земя. Изправи се и се огледа. Беше тъмно като в рог. Той вдигна магическата пръчка, прошепна „Лумос!“ и забеляза, че се намира в много нисък и тесен тунел под земята. Извади картата, докосна я с връхчето на пръчката си и промърмори: „Пакост извършена!“. Картата изведнъж изчезна. Той сгъна внимателно пергамента, прибра го под дрехата си и с разтуптяно сърце, колкото нетърпелив, толкова и изплашен, тръгна напред.
Тунелът се виеше и криволичеше като в дупка на огромен заек. Хари крачеше бързо, препъваше се от време на време в неравния под и здраво държеше пръчката пред себе си.
Пътят му се стори безкраен, но мисълта за „Меденото царство“ му даваше сили. След около час, както му се струваше, тунелът започна да се изкачва. Задъхан, Хари бързаше нагоре с разгорещено лице и замръзнали крака. Десетина минути по-късно стигна до долния край на поизтрита каменна стълба, която се губеше някъде нагоре пред очите му. Като внимаваше да не вдига никакъв шум, Хари започна да се изкачва. Сто стъпала… Двеста стъпала… Престана да ги брои и само се изкачваше, гледайки в краката, докато изневиделица главата му се удари в нещо твърдо.
Приличаше на капак в под — като за скривалище. Хари спря да разтрие главата си и да се ослуша. Не долови никакви звуци отгоре. Съвсем бавно открехна капака и надникна през процепа.
Беше стигнал до изба, пълна с дървени щайги и сандъци. Хари се провря през капака и го затвори отново, а той така се сля с прашния под, че бе невъзможно да се познае къде е. Бавно се прокрадна по дървена стълба, която водеше нагоре. Сега вече различи гласове, че дори и звъна на камбанка при отваряне и затваряне на врата.
Докато се чудеше какво да прави, той изведнъж чу скърцане на врата съвсем близо до себе си — някой се канеше да слиза по стълбата.
— И донеси още една кутия желирани плужеци, миличък, че те почти ги изядоха… — каза женски глас.
Чифт крака заслизаха по стълбите. Хари отскочи зад една огромна щайга и изчака да се отдалечат стъпките. Чу как един мъж разместваше сандъци покрай отсрещната стена. Едва ли щеше да има друг такъв сгоден случай…
Бързо и безшумно Хари се измъкна от скривалището си, изкачи се по стълбата и като се обърна назад, видя нечий огромен гръб и плешива глава, приведени над един сандък. Хари стигна до вратата в края на стълбата, вмъкна се през нея и се озова зад тезгяха на „Меденото царство“… Сниши се, изпълзя встрани и се изправи.
Сладкарницата бе така претъпкана с ученици от „Хогуортс“, че никой не обърна внимание на Хари. Той се промъкна между тях, огледа се, и едва се сдържа да не се разсмее, като си представи изражението на прасешкото лице на Дъдли, ако можеше да види къде бе братовчед му в този момент.
От пода до тавана бяха наредени неустоими сладки лакомства. Блокчета „Нуга халва“ със сметана, съблазнителни розови кубчета кокосов сладолед, карамелени бонбони, стотици различни видове шоколади в редички. Имаше и голяма делва с всякаквовкусови бобчета и още една с летящи лимонадени пчелички, същите онези газирани топчици, за които Рон бе разправял, че те вдигат във въздуха. Една от стените бе отделена само за сладкишите със специални ефекти: най-еластичните дъвки за балончета „Друбъл“ (те можеха да изпълнят цяла стая със синкави мехурчета, които не се пукаха с дни), зъбопочистващата ментова дъвка с форма на клечки за зъби, ситните черни пиперени топчета („Огнедишащи изненади за приятели!“), сладоледени мишлета („За смразяващ дъх!“), ментолов дропс във формата на жаби („Направо подскачат в стомаха!“), хрупкави дълги захарни пера и избухливи бонбонки.
Хари си проправи път през тълпата шестокурсници и видя в най-отдалечения ъгъл на магазина табела „Необичайни вкусове“. Рон и Хърмаяни седяха точно под нея и опитваха от един поднос близалки с вкус на кръв. Хари се промъкна незабелязано зад тях.
— Брррр, не, на Хари няма да му харесат, те са за вампири, предполагам — каза Хърмаяни.
— Ами тези? — попита Рон и побутна към носа на Хърмаяни стъкленица с карамелизирани хлебарки.
— Определено не! — бе отговорът на Хари.
Рон едва не изпусна стъкленицата.
— Хари! — изписка Хърмаяни. — Какво правиш тук? Как дойде…
— Олеле! — успя само да каже Рон, силно впечатлен. — Кога се научи да се магипортираш?
— Нищо подобно! — каза Хари. Той сниши глас, за да не го чуят шестокурсниците, и после им разказа всичко за Хитроумната карта.
— А защо Фред и Джордж не са я дали на мен? — вбеси се Рон. — Нали съм им брат!