Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Две седмици преди края на срока небето изведнъж грейна в ослепителна матова белота и разкаляната земя около замъка осъмна една сутрин под пелена от искрящ скреж. Вътре в замъка магията на Коледа като че витаеше из въздуха. Професор Флитуик, учителят по вълшебство, вече бе украсил своята класна стая с блещукащи светлинки, които се оказаха истински пърхащи феички. Учениците оживено обсъждаха плановете си за ваканцията. И Рон, и Хърмаяни бяха решили да останат в „Хогуортс“. Макар Рон да твърдеше, че не би могъл да издържи две седмици с Пърси у дома, а Хърмаяни да настояваше, че има работа в библиотеката, Хари не можеше да бъде така лесно залъган — двамата искаха да му правят компания, за което той им беше много благодарен.
За голяма радост на всички, освен на Хари, в последната събота от срока щеше да има още едно посещение в Хогсмийд.
— Там ще направим всичките си покупки за Коледа! — каза Хърмаяни. — Майка и татко много ще се зарадват на ония зъбопочистващи ментови дъвки от „Меденото царство“.
Примирил се с перспективата да бъде пак единственият останал третокурсник, Хари взе от Ууд един брой на „Летящи метли“ и реши цял ден да се занимава с различните марки метли. Той тренираше сега с една много стара училищна „Метеор“, която бе твърде бавна и нестабилна, но вече му трябваше собствена нова метла.
В събота сутринта Хари пожела приятно прекарване на Рон и Хърмаяни, като излизаха, увити в наметала и шалове, после изкачи самотен мраморното стълбище и се отправи пак към кулата на „Грифиндор“. През прозорците се виждаше как вали сняг, а в замъка бе тихо и спокойно.
— Пссст!… Хари!
По средата на коридора на третия етаж той се обърна и забеляза Фред и Джордж да надничат към него иззад една статуя на гърбава едноока вещица.
— Какво правите? — изненада се Хари. — Защо не отивате в Хогсмийд?
— Решихме първо и теб да зарадваме с нещо — каза Фред и намигна загадъчно. — Влез тук…
Той кимна към една празна класна стая отляво на статуята. Хари последва близнаците вътре. Джордж затвори тихо вратата и се обърна сияещ към Хари:
— Имаме един малко предварителен коледен подарък за теб — обяви той.
С тържествен жест Фред измъкна нещо изпод мантията си и го сложи на един от чиновете. Беше голямо правоъгълно силно протрито парче пергамент без никакви надписи по него. Хари подозираше, че това е поредната шега на Фред и Джордж, и гледаше с недоумение.
— Какъв е този пергамент?
— Това е тайната на нашия успех, Хари — отвърна Джордж и нежно потупа пергамента.
— Едва ни се откъсна от сърцето — добави Фред, — но снощи решихме, че ти имаш повече нужда от него, отколкото ние.
— И без това вече знаем всичко наизуст — продължи Джордж. — Завещаваме ти го. Вече не ни трябва.
— И за какво ми е това парче стар пергамент? — попита Хари.
— Парче стар пергамент ли?! — възкликна Фред и затвори очи с такава гримаса, сякаш Хари му беше нанесъл смъртна обида. — Обясни му, Джордж.
— Когато бяхме в първи курс, Хари… млади, безгрижни и невинни…
Хари изсумтя. Съмняваше се Фред и Джордж някога да са били невинни.
— …е, поне доста по-невинни, отколкото сме сега… си навлякохме веднъж гнева на Филч.
— Взривихме в коридора една торова бомбичка и това кой знае защо го ядоса.
— Той ни завлече в кабинета си и взе да ни заплашва с обичайното…
— …наказание…
— …изкормване…
— …а ние не можехме да не забележим надписа на едно от чекмеджетата в неговата картотека, който гласеше Конфискувани и извънредно опасни.
— Започвам вече да разбирам… — засмя се Хари.
— Е, ти как би постъпил, а? — продължи Фред. — Джордж му отклони вниманието, като пусна още една бомбичка, аз дръпнах чекмеджето и грабнах… ей това нещо.
— Не беше чак толкова голямо престъпление — поясни Джордж. — Не вярвахме Филч изобщо да е разбрал как да го използва. Вероятно е подозирал какво е и затова го е конфискувал.
— А вие знаете ли как да го използвате?
— О, разбира се! — самодоволно отговори Фред. — Това малко съкровище ни научи на повече неща от всичките учители в училището.
— Умирам от любопитство — каза Хари, гледайки оръфания стар пергамент.