Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Но Хари няма да я задържи! — каза Хърмаяни, сякаш самата идея за обратното бе немислима. — Той ще я предаде на професор Макгонъгол, нали?
— Изключено! — каза Хари.
— Да не си луд! — подкрепи го Рон и се облещи срещу Хърмаяни. — Да предадеш нещо толкова ценно!
— Ако я предам, ще трябва да кажа откъде я имам. Филч сигурно знае, че Фред и Джордж са му я задигнали.
— Ами Сириус Блек? — почти изсъска Хърмаяни. — Може би и той използва някой от тунелите на тази карта, за да се промъкне в замъка. Учителите трябва да са наясно.
— Не е възможно да се промъкне през такъв тунел — веднага възрази Хари. — На картата има седем тайни прохода, нали така? Фред и Джордж са убедени, че Филч вече знае за четири от тях. Колкото до другите три, единият се е срутил и е непроходим. На входа на другия е посадена Плашещата върба, така че и оттам не може да се мине. А онзи, през който току-що дойдох… ами… много е трудно да се намери входът към него там долу, в подземието… Та ако не знае, че го има…
Хари се поколеба. Ами ако Блек знаеше за тунела? Рон обаче се изкашля многозначително и посочи едно съобщение, залепено от вътрешната страна на вратата на сладкарницата:
Напомняме на клиентите, че до второ нареждане дименторите ще патрулират по улиците на Хогсмийд всяка вечер след залез. Мярката е въведена за безопасност на жителите на Хогсмийд и ще бъде отменена едва след залавянето на Сириус Блек. Затова ви съветваме да приключвате с пазаруването преди свечеряване.
Весела Коледа!
— Виждаш ли? — тихо каза Рон. — Ще ми се да видя как Блек ще се опита да влезе в „Меденото царство“, докато селото гъмжи от диментори. Освен това, Хърмаяни, съдържателите на „Меденото царство“ биха чули всеки опит за проникване с взлом, защото живеят точно отгоре.
— Да, но… но… — Хърмаяни сякаш се мъчеше да намери друг проблем. — Виж какво, Хари все пак не бива да идва в Хогсмийд, защото няма подписано разрешително. Ако някой го открие, ще си изпати здравата. А сега още не е и вечер… Ами ако Сириус Блек дойде точно днес? Ей сега?
— Трудничко ще му е да забележи Хари точно тук — каза Рон и кимна към прозорците, замрежени от гъстите летящи снежинки. — Хайде, хайде, Хърмаяни, Коледа е и Хари заслужава да си отдъхне.
Хърмаяни прехапа устни с много разтревожен вид.
— Ще ме издадеш ли? — попита я Хари засмян.
— О, разбира се, че не… Но честно казано, Хари…
— Видя ли как летят лимонадените пчелички, Хари? — попита Рон, като го сграбчи за ръка и го поведе към делвата. — Ами желираните плужеци? Ами… киселинните дражета? Фред ми беше дал едно такова още като бях на седем години и то ми прогори дупка в езика. Спомням си как мама го натупа хубавичко с метлата си. — Рон се загледа умислено в киселинните дражета. — Предполагам, че и Фред би хапнал от карамелизираните хлебарки, ако му кажа че са фъстъци.
Рон и Хърмаяни платиха всичките си сладкиши и тримата излязоха от Меденото царство в снежната буря навън.
Хогсмийд приличаше на коледна картичка — къщурките със сламени покриви и магазинчетата бяха сгушени в пухкав сняг, на вратите им висяха коледни венци, а дърветата бяха окичени с гирлянди от вълшебни свещички.
Хари потрепера, защото за разлика от двамата си приятели, той не носеше наметало. Тръгнаха по улицата с наведени срещу вятъра глави, а Рон и Хърмаяни трябваше да крещят през шаловете си:
— Това е пощата…
— Ей там е Магазинчето за шегички на Зонко…
— Можем да отидем и до Къщата на крясъците…
— Вижте какво — каза Рон с тракащи зъби, — да идем в „Трите метли“ за по един бирен шейк.
Хари бе очарован от идеята. Вятърът бе свиреп и ръцете му премръзнаха. Тримата прекосиха улицата и след няколко минути влязоха в малка кръчма.
Вътре бе топло, задушно и пълно с народ. Една красива жена с хубава фигура сервираше на шумна група магьосници на бара.
— Това е мадам Розмерта — каза Рон. — Аз ще ви донеса питиетата — добави той и леко се изчерви.
Хари и Хърмаяни се насочиха към отдалечения край на помещението, където се виждаше свободна масичка между прозореца и красивата коледна елха, изправена до камината. Рон се върна след пет минути с три димящи халби горещ бирен шейк.
— Весела Коледа! — поздрави ги той радостно, вдигайки чаша.
Хари отпи дълга глътка. Това бе най-превъзходната напитка, която бе вкусвал някога, и като че ли го загря целия отвътре.
Внезапен полъх на вятъра разроши косата му. Вратата на „Трите метли“ се отвори отново. Хари погледна натам над очилата си и се задави.