Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Нима? — каза Джордж.
Той извади магическата си пръчка, докосна леко пергамента и изрече: „Тържествено се кълна, че ще върша пакости!“
Внезапно тънки мастилени чертички плъзнаха като паяжина във всички посоки от точката, където се бе докоснала пръчката. Те се събираха, кръстосваха се и стигаха до всеки ъгъл от пергамента. После в горната му част се появиха думи с големи зелени завъртени букви, които обявяваха:
Господата Лун, Опаш, Лап и Рог,
Доставчици на помагала за пакостливи магьосници
с гордост представят:
ХИТРОУМНАТА КАРТА
На картата се виждаха всички кътчета от замъка и парка наоколо. Но най-чудноватото нещо бяха малките мастилени точици, които се движеха по нея, а до всяка имаше име, изписано със съвсем ситен шрифт. Изумен, Хари се наведе над картата. Точицата в горния ляв ъгъл показваше, че професор Дъмбълдор крачи в своя кабинет. Според други точици котката на пазача, Госпожа Норис се подвизаваше на втория етаж, а Пийвс правеше лупинги из Трофейната зала. Хари обходи с поглед познатите коридори и забеляза още нещо.
На картата бяха означени няколко тунела, през които Хари изобщо не бе минавал. Много от тях явно водеха…
— Право в Хогсмийд — поясни Фред, като проследи с показалец един от тях. — Общо са седем. Филч знае за тези четири — посочи той, — но ние сме сигурни, че другите са известни само на нас. Не се занимавай с тунела зад огледалото на четвъртия етаж. Използвахме го миналата зима, но се срути и сега е напълно затворен. А пък този не е използван никога, вероятно защото Плашещата върба е израсла точно на входа му. Но ето този тук води право в подземието на „Меденото царство“. Използвали сме го стотици пъти. Както може би си забелязал, входът е точно пред тази стая, като се влезе през гърбицата на Еднооката вещица.
— Ех, тези доставчици на помагала! — въздъхна Джордж и погали имената написани на картата. — Толкова много им дължим…
— Какви благородни хора, работили неуморно да помогнат на новото поколение закононарушители! — тържествено изрече Фред.
— Точно така — съгласи се Джордж, — но не забравяй да изтриеш всичко, след като си си послужил с картата.
— …защото иначе всеки ще може да я разчете — предупреди Фред.
— Достатъчно е да я докоснеш с магическата пръчка и да кажеш: „Пакост извършена!“ и всичко ще изчезне.
— Хари — каза Фред, успешно имитирайки Пърси, — гледай да се държиш прилично.
— Ще се видим в „Меденото царство“ — смигна му Джордж.
Двамата близнаци напуснаха стаята, доволно ухилени.
Хари продължи да гледа чудодейната карта. Видя как мъничката мастилена Госпожа Норис сви наляво и спря да подуши нещо на пода. Ако Филч наистина не знаеше всичко това… Хари можеше изобщо да не минава покрай дименторите…
Но докато стоеше, обзет от вълнение, Хари си спомни какво бе чул веднъж господин Уизли да казва: „Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не знаеш къде е скрит мозъкът му.“
Явно картата бе един от ония опасни магически предмети, за които го бе предупреждавал Пърси… Помагала за пакостливи магьосници… Но нали — разсъждаваше Хари — я използваше само за да иде до Хогсмийд, не че щеше да открадне нещо или да нападне някого… И нали Фред и Джордж си бяха служили с нея години наред, без да се случи нищо страшно!
Хари проследи с пръст тайния тунел до „Меденото царство“.
После изведнъж, сякаш по заповед, нави картата, пъхна я под мантията си и забърза към вратата на класната стая. Открехна я на няколко сантиметра. Навън нямаше никого. Много предпазливо той се измъкна от стаята и се скри зад статуята на Еднооката вещица.
Какво трябваше да направи сега? Отново извади картата и за своя изненада откри, че на нея се бе появила мъничка мастилена фигурка с надпис „Хари Потър“. Фигурката се намираше точно там, където стоеше той в момента, почти на средата на коридора на третия етаж. Хари се вгледа внимателно. Неговото малко изображение като че ли почука по статуята на вещицата с миниатюрната си магическа пръчка. Хари извади истинската си пръчка и чукна по статуята. Нищо не стана. Той пак погледна картата. Сега до фигурката му се беше появило мъничко балонче като в комикс и в него — думата „Дисендиум“.
— Дисендиум! — прошепна Хари, като почука пак по каменната вещица.
Изведнъж гърбицата на статуята се отвори, колкото да пропусне сравнително слаба фигура. Хари бързо огледа коридора, прибра пак картата, вмъкна се в дупката с главата напред и се отблъсна надолу.