Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Когато Кварт излезе от асансьора, човекът, който чакаше във фоайето, се изправи. Свещеникът не го беше виждал преди. Беше към четиридесетгодишен и доста налят около талията. Сплъстената му, оредяла коса беше покрита с лак, а двойната брадичка изглеждаше като продължение на бузите му.
— Казвам се Бонафе — каза мъжът. — Онорато Бонафе. (От лат. honoratus — честен, почтен, уважаван (Б. р.))
Кварт си помисли, че не е срещал друг човек, който дотолкова да не подхожда на името си. Човекът беше всичко друго, но не и почтен. Малките му лукави очички сякаш изчисляваха колко би могъл да получи, ако открадне костюма и обувките на Кварт.
— Може ли да поговорим за момент?
Усмивката на Бонафе го правеше още по-отблъскващ. Приличаше повече на гримаса, едновременно угодническа и злобна, като на свещеник от старата школа, който се опртва да се подмаже на епископа. Всъщност, помисли си Кварт, расото би подхождало много повече на този човек, отколкото измачканият бежов костюм и кожената чанта. Ръцете му бяха малки и меки и обещаваха вяло ръкостискане.
Кварт спря. Беше готов да слуша, но остана нащрек. Погледна над главата на мъжа към стенния часовник. Имаше петнадесет минути до срещата с Макарена Брунер. Бонафе проследи погледа му, повтори, че няма да го бави и вдигна ръка, сякаш щеше да я сложи на рамото му. Кварт я загледа втренчено и мъжът замря. Ръката му остана във въздуха, докато с конспираторски тон му разказваше за какво става дума. Кварт не искаше да го слуша, но името на списание „Q&S“ накара тревожни камбанки да забият в ума му.
— Исках да ви кажа, отче, че съм на ваше разположение.
Кварт се намръщи смутено. Би се заклел, че мъжът му намигна.
— Благодаря, но не разбирам какво общо има това с мен.
— Не разбирате — Бонафе кимна, сякаш ставаше дума за някаква шега. — Но това е съвсем ясно, нали? Това, заради което сте в Севиля.
Мили Боже! Само това му липсваше: появата на подобен тип, когато Рим искаше нещата да се разрешат колкото се може по-дискретно. Кварт се чудеше как толкова много хора са разбрали за проблема.
— Не знам за какво говорите — каза той.