Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Вождът на групата се казваше Еленово ухо.
— Прекланяме се пред Вълка така, както са се прекланяли нашите бащи и деди преди нас — поясни. — Събрали сме се в негова чест и на нашите скъпи гости ще бъде позволено да добавят една подробност към историята му.
Момчетата насядаха в полукръг с лице към скелета. Ние — непосредствено зад тях. Еленовото ухо свали железен пръстен от ръката на скелета и го подаде на княза. Той го разгледа внимателно и го показа и на нас. Върху челната част на пръстена, направен от черно желязо, бе изобразена главата на вълк. Господарят Ли разгледа много внимателно вътрешната му част. Последвах неговия пример и забелязах бледи резки и рисунки, които не ми говореха нищо. Върнахме пръстена на Еленовото ухо и той почтително го постави на мястото му.
Последва кратка церемония за пречистване на духа на Бръснатата глава обаче истинските свещенодействия щяха да се извършат след като си тръгнем. Изпитах известно разочарование, след като чух началната част от разказа на Еленовото ухо. Бе досущ като безброя селски предания, на които отдавна се бях наслушал. В един момент реших, че По-нататък мога да го продължа аз.
Един дървосекач открил младенец в кошница пред прага на къщата си. На шийката на бебето имало конец, на който били закачени пръстен и малка глинена плочка. Дървосекачът и жена му били неграмотни, така че отнесли плочката при един свещеник. Той установил, че на нея пише: „Когато пръстенът прилегне на пръста, отведете детето при храма на Извора.“ Двойката била бездетна и решили да отгледат момченцето. Тъй като на пръстена била изобразена главата на вълк, кръстили го Вълк.
Когато момчето станало на дванадесет години пръстенът вече прилягал на пръста му, така че дървосекачът го отвел при храма на Извора на Майстора, където ставали доста чудни неща. Там един свещеник разровил архивите и установил, че преди дванадесет години му били оставени указания да разкрие на Вълка една тайна. Тя била, че той има братовчед, който живеел в долината Лин Чу. Братовчедът му имал репутацията на много хитър човек и се казвал Сръчният. Вълкът трябвало да отиде при братовчеда си, но не знаел как да го открие. Свещеникът дал на Вълка прост дървен лък, който изглежда бил единственото му друго наследство, освен пръстенът. Вълкът със сълзи на очи се разделил с осиновителите си и се отправил на път.
Сръчният А бил класически негодяй. Алчният мръсник задържал момчето при себе си и го принуждавал да му работи като роб. То обаче успяло да научи, че майка му умряла при раждане, а че баща му, на име Ли Тан, бил най-сръчният от всички майстори. Бащата на Вълка бил омагьосан от една от наложниците на господаря на съседната долина. Долината на скръбта. Наложницата била вещица. Била варварка на име Огнената корона, защото косата й била яркочервена. Имала дъщеря на име Огненото момиче, което било на годините на Вълка. Вещицата и бащата на Вълка се опитали да убият господаря на долината, Смеещия се княз, но били заловени и екзекутирани. Децата им обаче изчезнали и така успели да се спасят.
— Един ден на вратата на Сръчния А почукал тайнствен непознат — продължи Еленовото ухо. — Шушукали си няколко часа, след което извикали Вълка. Когато Вълкът видял лицето на тайнствения гостенин, потреперил от ужас, защото…
— Вълкът не се е страхувал от нищо — прекъсна го възмутено малчуганът с прякора Бръснатата глава. Очевидно, беше достоен да встъпи в ордена.
— Вълкът потреперил от ужас, защото лицето на странника било бяло като смъртта — изсъска Еленовото ухо. — С болезнен цвят, влажно и бяло като корема на риба. Сърцето му пък било толкова студено, че от студа очите му станали сини на цвят. По лицето му била поникнала червена брада, подобна на космат паяк, и освен това…
— Освен това е бил пиян — констатира Бръснатата глава. — Баща ми веднъж ме отведе в Сучжоу, където винаги има много варвари, а варварите са винаги пияни.
— Още не бил докоснал каните с вино, така че не ме прекъсвай! — скастри го Еленовото ухо. — Казал на Вълка, че бил търговец, отправил се към Самарканд. Керванът му бил натоварен с…
Еленовото ухо прекъсна разказа си и погледна въпросително гостите. Имахме правото да добавим към разказа някоя несъществена подробност, така че някой от нас можеше да опише кервана. Еленовото ухо се поклони на княза, който преотстъпи правото си на Господаря Ли.
— Керванът му бил натоварен с катерици — продължи Господарят Ли с напевен глас. — С изкормени есетри и с месо от есетри, с лястовици и чучулиги, с кози кожи и лосови кожи, със смокини, лешници, осолени рибени опашки, черен пипер, джинджифил, шафран, чесън, индийско орехче, кардамон, лак, благовония, живак, мед, бисери, боракс, сладкиши, златна тел, скъпи вина, рубини от драконова кръв, фалшиви зарове и прекрасни танцьорки.