Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
Александра я спря. Каза ясно и съвсем спокойно:
— Изслушай ме сега. Брат ти не ме иска. Той иска сестра ми. Обича я. Сърденето няма нищо общо с това. Не го интересува дали тя знае, че е красива. Напълно е готов да и се възхищава през следващите петдесет години. Иска да убие Тони. Много е нещастен. Отивам си, за да не ме върне на баща ми и да ме изтърси на входа на Клейбърн Хол като непотребен пакет. Не би ли направила и ти същото, Синджън? Не би ли искала да избегнеш и ти същото унижение?
Снаха й я беше назовала Синджън и без колебание Синджън се усмихна.
— Аз съм само на петнайсет, така че не разбирам напълно какво се е случило. Но аз съм съгласна с теб. Унижението не е хубаво нещо. Сигурна ли си, че Дъглас ще те унижава по този начин. Не мога да си представя да го прави. Той не е жесток човек.
— Той не би бил жесток към теб.
Синджън поклати глава.
— Дъглас ме наби с брезова пръчка миналата година. Той смяташе, че го заслужавам, но аз в никакъв случай не съм съгласна. Даже не си спомням какво направих. Не е ли странно. Слушай сега, не мога да те оставя сама. Решително възнамерявам да дойда с теб. Мога ли да те наричам Александра? Може би даже Алекс? Това е мъжки прякор, точно като моя. Имаш ли някакви пари? Ще ни трябват пари, както знаеш.
Александра погледна втренчено младото момиче с безсилно страхопочитание. Не разбираше и нямаше опит с фамилията Шербрук. Усети се, че кима с глава. Беше чувала за вълните на прилива, но не беше ги представяла преди, че ще изпита въздействието им, бел да е близо до морето.
— Добре, защото майка ми никога не ми дава каквито и да е пари освен на Коледа и даже тогава трябва да давам сметка за всеки шилинг, всяко пени, даже за това, което съм платила за подаръка й. И винаги критикува моя избор. Например миналата Коледа уших на ръка половин дузина носни кърпички за Дъглас и тя каза, че платното й струвало много скъпо и че бодовете ми са изкривени. Разбира се, Дъглас не ги изхвърли. Каза, че ги харесва. Употребява ги. Като си спомня сега, виждам, че беше унизително. Все пак разбирам малко. Бих искала да се отнасят с мен като с разумна личност, не да бъда потупвана по главата като глупав мопс.
— Да — каза Александра.
Синджън потри ръце.
— Аз съм по-висока от теб и доста по-едра и се съмнявам, че ще мога да нося някои от дрехите в куфара ти, но може да купим нещо за мен по пътя към вас. Колко далече ще трябва да вървим? Няколко дни, надявам се. Мечтая за приключения. Да, ще бъде голямо забавление, ще видиш. Може даже да срещнем разбойници. Колко романтично ще бъде това! Не си ли съгласна?
Тогава Александра започна да разбира, че е здраво хваната в капан и омотана в мрежа, и то от невинно петнайсетгодишно момиче.
— Толкова обичам да се разхождам и да се наслаждавам на природата — продължи Синджън, като подскочи. — Също така знам доста много интересни истории и това ще ни помогне да прекараме времето. Ако ти досаждам, ще трябва да ми кажеш и аз ще стоя мирно.
Александра, съкрушена, зашеметена и разбита, можеше само да кима с глава.
— Дъглас просто ми казва да си затварям устата, както и Райдър. Тайсън — той има намерение да става пастор — иска да каже същите неща, но се страхува от адски огън, каже ли това, което искрено би искал. Предприетият от него праведен път понякога е безкрайно досаден, но Дъглас казва, че трябва да бъдем търпеливи, защото Тайсън е млад и не мисли ясно. Казва, че главата му все още е пълна с глупости. Тайсън също така си въобразява, че е влюбен в една глупачка, която ме кара да настръхвам, толкова е предвзето порядъчна. Райдър просто се смее на Тайсън и казва, че тя има две имена — Мелинда-Беатрис — което е отвратително, и тя се усмихва предвзето и няма гърди.
Александра се предаде. Погледна ентусиазираното миловидно момиче до себе си. Обърна се и махна на Коучман.
— Какво правиш, Александра?
— Отивам си вкъщи — каза тя. — Отиваме си вкъщи.
— О, скъпа, няма да има приключения тогава. Какво разочарование. Може би някой ден в бъдеще ти и аз ще отидем да събираме морски раковини. Това е хубав спорт. Ела тогава, позволи ми да ти помогна да се качиш в каретата.
Но преди да изминат и пет минути, Александра забеляза самодоволната усмивка на лицето на Синджън. Погледна я втренчено, примигна и потрепера. Девойчето напълно съзнателно я беше изиграло. Александра се почувства като съвършена глупачка. Господи, каква зла сила я беше поставила сред това забележително ужасно семейство?
Изиграна от петнайсетгодишно момиче, което изглеждаше невинно като монахиня. Това беше много унизително, по-унизително, отколкото да паднеш от кон на задните си части.