Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Когато стигнах до момента, в който Гейб изпрати Хюго в килията на Фарел и после се опита да ме изнасили, устните ми неволно се разтегнаха в широка усмивка. Имах чувството, че кожата на лицето ми ще се напука от опъване.
— Какво й става? — обърна се Стан към Бил, все едно мен ме нямаше.
— Винаги прави така, когато е нервна — отвърна Бил.
— Аха. — Стан ме огледа още по-внимателно. Вдигнах ръце и започнах да прибирам косата си назад. Бил извади от джоба си ластик и ми го подаде, а аз, напук на болката, успях да събера косата си в стегната конска опашка и да усуча ластика три пъти около нея.
Когато разказах на Стан за помощта, която ми оказаха свръхсъществата, той се наведе напред. Искаше да узнае още подробности, но аз не споменах нито едно име. Казах само, че са ме откарали до хотела, и той остана дълбоко замислен. Не знаех дали е редно да спомена за Ерик, или не, и в крайна сметка, реших да си премълча. Той все пак живееше в Калифорния и присъствието му в Далас щеше да изглежда подозрително. Прескочих този момент и казах, че съм се качила в стаята да изчакам Бил.
После му разказах за Годфри.
За моя изненада, Стан не прие смъртта на Годфри спокойно. Помоли ме да повторя разказа си и ми обърна гръб, докато говорех. Бил ме прегърна окуражително. Когато Стан отново се обърна към нас, в ръката му имаше носна кърпичка, осеяна с алени петна. Значи все пак вампирите наистина можеха да плачат. С кървави сълзи.
Заплаках заедно с него. През всичките столетия на своя живот Годфри беше измъчвал и убивал деца и заслужаваше да умре за това. Зачудих се колко ли хора гниеха в затвора заради извършени от него престъпления. Но той все пак ми спаси живота и отнесе със себе си непоносимо тежко бреме от вина и печал.
— Каква решителност… каква смелост — промълви Стан с искрено възхищение. Очевидно плачеше не от мъка, а от вълнение. — Трогнат съм до сълзи! — Тонът му изразяваше огромна почит. — През онази нощ, след като Бил разпозна Годфри, направих някои проучвания и открих, че е принадлежал към гнездо в Сан Франциско. Събратята му ще скърбят, когато научат за смъртта му… и за това, че е предал Фарел. Но той удържа на думата си и не се поколеба да изпълни докрай плана си. А за това се иска огромна смелост!
Едва стоях на краката си от болка. Извадих от чантата си шишенце болкоуспокояващи и изсипах в шепата си две хапчета. Стан махна с ръка и младият вампир светкавично ми донесе чаша вода.
— Благодаря — казах аз, за негово удивление.
— Аз ти благодаря. За всичко, което направи — рязко изрече той, засрамен от внезапната проява на слабост. — Ти изпълни задачата, за която те наехме, че и отгоре. Благодарение на теб успяхме да открием и освободим Фарел навреме. Съжалявам, че пострада толкова сериозно.
Това ми прозвуча като разрешение за напускане.
— Простете — казах аз и плъзнах стола си напред. Бил понечи да ме спре с жест, но аз не му обърнах внимание.
Стан повдигна русата си вежда, изненадан от дързостта ми.
— Чекът с възнаграждението ви ще бъде изпратен до представителя ви в Шривпорт, както се споразумяхме. Ако желаете, останете и тази вечер, за да отпразнувате с нас завръщането на Фарел.
— Споразумяхме се, че ако някой човек се окаже виновен след направените от мен разкрития, той няма да бъде наказан от вампирите, а ще бъде предаден на полицията и правосъдието. Къде е Хюго?
Очите на Стан се отместиха от мен и се заковаха върху стърчащия зад гърба ми Бил; сякаш безмълвно му казваше: „Нещо много си я разпуснал тази твоя смъртна приятелка!“.
— Хюго и Изабел са заедно — лаконично отвърна той.
Хич не исках да знам какво трябваше да значи това. Но нямаше как, длъжна бях да разбера всичко докрай.
— Значи не възнамерявате да спазите договора си, така ли? — попитах аз с ясното съзнание, че дърпам лъва за опашката.
Трябва да има поговорка „Горд като вампир“, защото всичките са такива, а аз дълбоко засегнах най-чувствителното му място. Вампирът кипна от ярост и аз изтръпнах от страх при вида на лицето му. За броени секунди у него не остана нищо човешко. Устните му се изтеглиха настрани, вампирските му зъби щръкнаха, а тялото му се изви в дъга и сякаш се удължи.
Миг по-късно той се изправи и с едва забележимо махване на ръката ми даде знак да го последвам. Бил ми помогна да стана и двамата тръгнахме след Стан по коридорите на къщата. Вътре имаше шест спални, вратите на всичките бяха затворени, а зад една от тях се чуваха сладострастни стенания. Подминахме я, за мое огромно облекчение. Тръгнахме нагоре по стълбите. Всяко движение ми причиняваше болка. Стан не погледна назад нито веднъж. Изкачваше стълбите със същото темпо, с което крачеше и по коридорите. Спря пред врата, която по нищо не се отличаваше от останалите. Отключи я. Отдръпна се встрани и ми кимна да вляза.