Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Нямах никакво желание да го правя — абсолютно никакво, — но трябваше. Прекрачих прага и се огледах.
Вътре нямаше никакви мебели. Към едната стена беше прикована Изабел, със сребърни вериги, разбира се. Към другата — Хюго. И двамата бяха в пълно съзнание и едновременно извърнаха глави към мен.
Изабел ми кимна, сякаш се срещахме в магазина. Не носеше никакви дрехи. Забелязах, че глезените и китките й бяха омотани в превръзки, така че среброто да не прогаря плътта й, а само да отнема силите й.
Хюго също беше гол. Не можеше да откъсне очи от Изабел. Погледна ме бегло, колкото да разбере кой влиза, и отново обърна поглед към нея. Не се изчервих, защото нямаше нищо вълнуващо за гледане, но осъзнах, че за пръв път през живота си виждам друг гол мъж, освен Бил.
Стан каза:
— Тя не може да смуче кръв от него, макар че е гладна. Той не може да прави секс с нея, въпреки че е пристрастен. Това ще е тяхното наказание за месеци напред. Какво ще направи с Хюго човешкият съд?
Замислих се. Наказуемо ли беше всъщност провинението на Хюго? Беше излъгал вампирите, за да се вмъкне в гнездото им. Обичаше Изабел, но беше предал събратята й. Хм, в това нямаше нищо противозаконно.
— Сложил е микрофон в залата ти за аудиенции — казах аз. Това деяние се наказваше от закона. Или поне така си мислех.
— Каква присъда ще му дадат за това? — попита Стан.
Добър въпрос. Може би човешкият съд дори нямаше да сметне подслушването на вампири за престъпление. Въздъхнах и Стан прие това за задоволителен отговор.
— Какво друго престъпление е извършил Хюго? — попита той.
— Ами… вкара ме в Братството чрез измама, което… не е престъпление. Той… ами… хм.
— Именно.
Хюго продължаваше да се пули срещу Изабел като омагьосан.
— Колко дълго ще го държите тук? — попитах аз.
Стан сви рамене.
— Три-четири месеца. Него го храним, разбира се. За разлика от Изабел.
— А после?
— Първо ще пуснем него. Един ден преди Изабел.
Бил улови дланта ми и лекичко я стисна. Не искаше да разпитвам повече.
Изабел ме погледна и кимна. Тя явно нямаше нищо против.
— Добре — тихо казах аз. — Всичко е наред. — Обърнах се и тръгнах надолу по стълбите бавно и внимателно.
Усещах, че съм изгубила битката, но наистина не проумявах какво по-различно бих могла да сторя. Колкото повече мислех за това, толкова по-объркана се чувствах. Нямах опит в разрешаването на морални проблеми. Нещата са или редни, или нередни.
Е, имаше и междинна зона — не много редни, но не и съвсем нередни. Например да спя с Бил, без да сме женени, или да кажа на Арлийн, че роклята й е прекрасна, макар да изглежда ужасно в нея. Всъщност аз не бих могла да се омъжа за Бил. Законът не позволяваше. Но пък и той не ми беше предлагал.
Мислите ми непрекъснато кръжаха около онова, което видях в спалнята на горния етаж. За мое удивление, съчувствах много повече на Изабел, отколкото на Хюго. Той, в крайна сметка, бе извършил злодеянието си съвсем съзнателно, а вината на Изабел се състоеше единствено в прекомерната й доверчивост.
Разполагах с предостатъчно време за подобни безплодни размишления, тъй като Бил се забавляваше с пълна сила на празненството. Бях ходила на смесен купон между вампири и хора един или два пъти през живота си и се чувствах твърде неловко в подобна компания. Законът забраняваше пиенето на кръв от хора и мога да ви кажа, че тук, в щаба на даласките вампири, това се спазваше стриктно. От време на време виждах някоя двойка да изчезва за кратко на горния етаж, но всички човеци се завръщаха живи и в добро здраве. Знам го, защото следях всичко много внимателно.
Бил очевидно изпитваше огромно удоволствие в компанията на себеподобни. Обикаляше наоколо и потъваше в задушевен разговор ту с един, ту с друг вампир; отдаваха се на спомените си за Чикаго през двайсетте години или обсъждаха инвестиционните възможности в различни вампирски холдинги по света. Аз се чувствах толкова зле, че предпочитах да седя на мекия диван и просто да наблюдавам какво се случва наоколо, отпивайки от водката си с портокалов сок. Барманът беше много приятен млад мъж, с когото си поговорихме малко на професионални теми. Странно, но вместо да се радвам, че точно в момента не ми се налагаше да обслужвам клиенти в „Мерлот“, аз копнеех да нахлузя униформата си и да грабна подноса. Не бях свикнала на големи промени в ежедневието си.