Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Ерик лежеше върху мен и ми причиняваше болка. Опитах се да го избутам, но веднага се сетих, че ако куршумите улучеха него, той сигурно щеше да оцелее, за разлика от мен. Затова си наложих да изтърпя тежестта му през ужасяващите минути на първата вълна от атаката, докато къщата се тресеше от грохота на огнестрелно оръжие.
Инстинктивно затворих очи. Трошаха се стъкла, ревяха вампири, крещяха хора. Оглушителният шум се смесваше с напрегнатите мисли на десетки тревожни мозъци и всичко това ме обливаше от глава до пети като мощна океанска вълна. Когато грохотът започна да утихва, потърсих очите на Ерик. Просто не можех да повярвам — изглеждаше развълнуван и веднага ми се усмихна.
— Знаех си, че рано или късно ще успея да легна отгоре ти — каза той.
— Опитваш се да ме ядосаш, за да забравя колко съм уплашена ли?
— Не, просто се възползвам от момента.
Разшавах се в опит да се измъкна изпод него.
— О, да, направи го пак! Беше страхотно! — театрално изпъшка той.
— Ерик, онова момиче, с което говорих преди малко, лежи на две крачки от нас и част от главата й липсва.
— Суки — каза той, този път съвсем сериозно. — Мъртъв съм от няколкостотин години. Свикнал съм с подобни гледки. Но тя още диша. Искаш ли да я приобщя към нас?
Останах безмълвна. Нима имах право да вземам подобни решения?
— Вече не диша — каза той, докато аз все още мислех по този въпрос.
Лежахме един върху друг и се гледахме в очите, докато наоколо ни се възцари гробна тишина. Чуваше се единствено хлипането на младия компаньон на Фарел, който притискаше с две ръце окървавеното си бедро. От улицата се носеше свирене на гуми и рев на бързо отдалечаващи се автомобили. Нападението беше приключило. Едва си поемах въздух от болка, но трескаво обмислях следващите си действия. Трябваше да предприема нещо… веднага. Но какво точно?
За пръв път попадах в епицентъра на бойни действия.
Наоколо ми се носеха писъци на ранени хора и рев на разярени вампири. Частици от пълнежа на дивана и столовете хвърчаха във въздуха като снежинки. Навсякъде се търкаляха парчета натрошени стъкла, а горещият нощен въздух нахлуваше през зейналите дупки на прозорците. Неколцина от вампирите, в това число и Джоузеф Веласкес, се втурнаха да преследват нападателите.
— Е, вече нямам извинение да лежа отгоре ти — каза Ерик с театрална въздишка и се отдръпна настрана. После сведе поглед надолу. — Ризите ми винаги са изцапани, когато си наоколо.
— Божичко, Ерик! — Надигнах се и с мъка коленичих до него. — Ти кървиш. Ранен си. Бил!… Бил, къде си? — Косата ми се мяташе по раменете, докато въртях глава в опит да открия Бил. За последно го видях да говори с някаква чернокоса вампирка с вид на Снежанка. Огледах се и я видях просната до прозореца. От гърдите й стърчеше нещо. Парче стъкло, което очевидно я бе пронизало точно в сърцето. А Бил не се виждаше никъде — нито сред живите, нито сред мъртвите.
Ерик свали подгизналата си от кръв риза и огледа рамото си.
— Куршумът е вътре в раната, Суки — процеди през зъби той. — Изсмучи го.
— Какво? — ококорих се аз.
— Ако не го изсмучеш, ще зарасне в плътта ми. Ако си гнуслива, намери нож и го изрежи.
— Не мога! — В дамската си чанта имах джобно ножче, но нямах никакъв спомен къде съм я оставила.
Той оголи зъби срещу мен.
— Поех този куршум вместо теб! Трябва да го извадиш. Ти си смело момиче.
Налагаше се да се взема в ръце. Забърсах кръвта с ризата му и огледах разкъсаната плът. Куршумът се виждаше съвсем ясно. Ако имах маникюр като на Труди, лесно щях да го извадя, но моите пръсти са къси, а ноктите ми — винаги изрязани. Въздъхнах. Е, какво пък толкова…
Наведох се над рамото на Ерик и го засмуках. Той изстена от болка, а аз усетих как куршумът изтрака между зъбите ми. Килимът така или иначе беше в трагично състояние, затова, като същинска дивачка, изплюх на пода и куршума, и събралата се в устата ми кръв. Но част от нея неволно погълнах. Рамото му вече заздравяваше.
— Тази стая вони на кръв — прошепна той.
— Гадост! — казах аз. — Това беше най-отвратителното…
— Устните ти са кървави! — Той улови лицето ми с две ръце и ме целуна.
Трудно е да не отвърнеш, когато те целува специалист в тази област. Сигурно бих изпитала и удоволствие — така де, по-голямо удоволствие, — ако не се тревожех за Бил. Няма какво да се лъжем, при подобни съприкосновения със смъртта човек копнее да се увери, че е жив. И макар вампирите да не са точно живи, при тях този синдром важи с пълна сила. Освен това стаята миришеше на прясна кръв, което влияеше безотказно на вампирското либидо.