Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
На дивана до мен се настани някаква жена; моя връстница или мъничко по-млада. Оказа се гаджето на Джоузеф Веласкес, вампира, който се държеше като охранител в къщата. Момичето се казваше Труди Пфайфър. Труди имаше тъмночервени кичури, обеци на носа и езика и страховит грим, който включваше и черно червило. Гордо ми съобщи, че цветът му се нарича „Гробна плесен“. Джинсите й бяха толкова плитки и тесни, че се чудех как изобщо става и сяда с тях. Сигурно ги избираше такива, за да може да се фука с обецата на пъпа си. Блузката й едва покриваше гърдите й. Тоалетът, който носех аз в нощта на срещата си с менадата, изглеждаше направо скромен в сравнение с нейния. С две думи, дрехите на Труди не скриваха почти нищо от прелестите й.
Разменихме няколко думи и установих, че не беше толкова странна, колкото изглеждаше. Момичето учеше в колеж. Разбрах също — и то съвсем почтено, без да чета мислите й, — че родителите й се радваха на връзката й с Джоузеф точно колкото бик на червено.
— Със сигурност нямаше да се дразнят толкова дори ако беше някоя чернилка — гордо рече тя.
Опитах се да изглеждам подобаващо впечатлена.
— Хич не им понася цялото това мъртвило, а?
— Направо се изприщват! — Тя кимна няколко пъти и театрално размаха във въздуха лакирания си в черно маникюр. — Мама все ми повтаря: „Как пък не се намери за теб някой жив“. — И двете се засмяхме в един глас.
— А как е при вас с Бил? — Тя повдигна вежди многозначително.
— Кое…?
— Как е той в леглото? Джоузеф е просто не-ве-ро-я-тен!
Не се изненадах, но определено се смутих.
— Радвам се за теб. — Не успях да измисля какво друго да кажа.
Ако този въпрос ми го задаваше Арлийн, може би щях да се усмихна и да й намигна, но нямах намерение да обсъждам сексуалния си живот с непознати, чиито креватни подвизи изобщо не ме интересуваха.
Труди стана да си вземе още една бира и потъна в разговор с бармана. Затворих очи от облекчение и блажено се облегнах назад, но веднага усетих как някой сяда до мен. Повдигнах клепачи да видя кой е новият ми събеседник. Ерик. Направо страхотно…
— Как си? — попита той.
— По-добре, отколкото изглеждам. — Излъгах.
— Видя ли Хюго и Изабел?
— Да — отвърнах аз и взех да разглеждам пръстите на ръцете си.
— И какво мислиш? Справедливо ли е?
Очевидно ме провокираше.
— Ами, да… в известен смисъл — отвърнах. — Ако Стан не се отметне от думата си, разбира се.
— Не си му го казала, надявам се — подсмихна се Ерик.
— Не, не съм. Меря си приказките. Човек не смее нищо да ви каже, толкова сте горди!
Той ме погледна изненадано.
— Да, така е… предполагам.
— Ти затова ли дойде… за да ме провериш?
— В Далас ли?
Кимнах.
— Да — сви рамене той. Носеше памучна риза на красиви жълто-сини шарки и в нея раменете му изглеждаха огромни. — За пръв път те преотстъпваме за нуждите на друго гнездо. Исках да се уверя, че всичко ще премине гладко.
— Мислиш ли, че Стан знае кой си?
Въпросът ми го накара да се замисли.
— Не бих се изненадал — отвърна той. — На мое място и той би постъпил така, предполагам.
— Мога ли да се надявам, че щом се приберем вкъщи, ще ни оставиш на спокойствие? — попитах.
— Не. Уменията ти са твърде ценни за нас — усмихна се той. — Освен това храня надежди, че ако ме виждаш по-често, ще се издигна в очите ти.
— Като гъба?
Той се засмя, но погледът му остана напълно сериозен. Дявол да го вземе!
— Изглеждаш много съблазнителна в тази рокля, под която не носиш нищо друго — измърка той. — Ако напуснеш Бил и дойдеш при мен по свое собствено желание, той няма да има нищо против.
— Нямам такова намерение — твърдо казах аз и изведнъж сякаш долових нещо в съзнанието си.
Ерик понечи да каже още нещо, но аз запуших устата му с длан. Раздвижих глава наляво-надясно, за да опитам да хвана по-добър сигнал.
— Помогни ми — прошепнах аз.
Без да каже и дума, Ерик нежно ми помогна да се изправя. Чувствах, че ни грози опасност, и веждите ми тревожно се свъсиха.
Бяхме обградени. Затягаха обръча около къщата.
Мозъците им кипяха от възбуда и изпращаха ясни сигнали, които сигурно щях да доловя и по-рано, ако Труди не ме занимаваше с глупостите си.
— Ерик — казах аз, опитвайки се да прочета прииждащите на талази мисли… чух команда за готовност и обратно броене… Мили боже!
— Залегни! — изкрещях аз с пълно гърло. Всички вампири се подчиниха на мига. И когато отрядът на Братството откри огън, първи загинаха хората.
8.
РУДИ ПАДНА НА МЕТЪР ОТ МЕН, ПОРАЗЕНА ОТ картечен откос. Червените кичури в косата й станаха още по-червени, а широко отворените й очи застинаха завинаги. Барманът Чък беше само ранен, тъй като успя да залегне зад тезгяха сравнително навреме.