Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Ти се оказа прав, Бил. Той наистина е отвлякъл Фарел, но така и не разбрах как точно се е случило. А Годфри попречи на Гейб да ме изнасили. Е, аз също успях да му вкарам няколко здрави тупаника.
— Стига си се хвалила — подсмихна се Бил. — С две думи, човекът е мъртъв — обобщи той, но не изглеждаше особено доволен от това.
— Годфри свърши чудесна работа. Разкара Гейб от пътя ми и ми помогна да избягам. Имаше известни колебания относно срещата си със слънцето. Какво стана с него?
— Потъна в нощта след нашия щурм в Центъра — обясни Бил. — Не успяхме да го заловим.
— Какво се случи в Братството?
— Ще ти кажа, Суки, но нека първо изпратим Ерик. Ще ти разкажа подробно, докато те къпя.
— Добре — съгласих се. — Лека нощ, Ерик. Благодаря за манипулацията.
— Мисля, че в общи линии това е всичко — каза Бил на Ерик. — Ако разбера още нещо, ще дойда по-късно в стаята ти.
— Добре. — Ерик ме погледна с премрежен поглед, очевидно опиянен от вкуса на няколкото капки кръв, които облиза от ръката ми. — Почини си добре, Суки.
— О, щях да забравя — ококорих се аз внезапно. — Дължим услуга на свръхсъществата.
Двамата вампири ме погледнаха изненадано.
— Добре де, аз им дължа услуга.
— Не се тревожи, няма да пропуснат да ни го напомнят — предсказа Ерик. — Те никога не вършат добрини просто ей така. Лека нощ, Суки. Радвам се, че оцеля тази нощ. — Той се ухили до ушите с типичната си внезапна усмивка. Така вече приличаше на себе си.
— О, благодаря — отвърнах и отново притворих очи. — Лека и на теб.
Щом вратата хлопна зад гърба на Ерик, Бил ме взе на ръце и ме отнесе в банята. Просторна баня, като в повечето хотели, но ваната изглеждаше с нормални размери. Бил я напълни догоре с гореща вода и внимателно съблече дрехите ми.
— Просто ги изхвърли, Бил.
— Така и ще направя. — Той отново огледа синините и драскотините ми и стисна устни.
— Някои от тях са от падането по стълбите, а други — от катастрофата — обясних аз.
— Ако Гейб не беше мъртъв, щях да го открия и да го убия собственоръчно! — измърмори Бил под носа си. После ме вдигна нежно на ръце, като бебе, положи ме във ваната и бавно започна да ме мие с кърпа и сапун.
— Косата ми изглежда ужасно.
— Така е, но нея ще я оставим за утре. Сега трябва да поспиш.
Бил започна от лицето ми и продължи надолу, без да пропуска и сантиметър от тялото ми. Водата потъмня и се разпени от мръсотията и засъхналата кръв. Огледа грижливо ръката ми, за да се увери, че Ерик е извадил всички забити стъкълца. После източи ваната и отново я напълни, а аз треперех от студ до него. Най-после бях чиста. Продължих да мърморя за косата си и накрая той се предаде. Намокри главата ми, изми я старателно с шампоан и грижливо я изплакна. Няма нищо по-прекрасно от усещането да си чист от глава до пети и да разполагаш с удобно легло, застлано с изгладени чаршафи, в което да си легнеш в пълна безопасност.
— Разкажи ми какво се случи в Центъра на Братството — казах аз, след като Бил ме отнесе на ръце до спалнята. — Остани при мен.
Бил ме пъхна под завивките, намести се до мен и ме прегърна, а аз внимателно долепих чело до гърдите му и блажено се отпуснах.
— Когато пристигнахме, Центърът приличаше на разтурен мравуняк — каза той. — Паркингът гъмжеше от автомобили и хора и непрекъснато прииждаха още и още… за тази тяхна среднощна…
— Сбирка — измърморих аз и внимателно се наместих върху свивката на лакътя му.
— Щом се появихме, настана голяма суматоха. Почти всички се натовариха обратно на колите си и побързаха да изчезнат. Водачът им, Нюлин, се опита да ни попречи да влезем в сградата — това е бивша църква, нали така? — и ни заяви, че ако пристъпим прага й, ще избухнем в пламъци, защото сме прокълнати. — Бил изсумтя подигравателно. — Стан го грабна и го отмести настрана. Влязохме в църквата, а Нюлин и жена му се влачеха подире ни. Никой от нас не избухна в пламъци, което буквално потресе останалите присъстващи.
— Не се и съмнявам — измърморих.
— Бари ни каза, че след общуването си с теб е останал с впечатлението, че се намираш в подземие. Сторило му се също, че си споменала нещо за „стълби“. Бяхме шестима — Стан, Джоузеф Веласкес, Изабел и още двама — и загубихме поне шест минути, докато открием въпросните стълби.
— А как се справихте с вратата? — Веднага си спомних, че се отключваше с код.
— Изтръгнахме я от пантите.
— О! — Сигурен начин за бърз достъп.
— Аз си мислех, разбира се, че все още си в подземието. Щом видях стаята, в която лежеше труп със смъкнати панталони… — Той направи дълга пауза. — Веднага усетих, че си била там. Уханието ти продължаваше да се носи из въздуха. Видях кръв — твоята кръв — по пода, по дрехите на умрелия… Много се разтревожих.